Продължава работата по регистъра на водопадите в България

"Малко преди Коледа имахме заповед за създаване на изследователската лаборатория, с название Център за геодезическо осигуряване на специфични природни обекти със заповед от ректора на УАСГ доц. Гичка Кутова и с голямата помощ на зам.-ректора проф. Елена Пенева, която е ръководител на Центъра за научни изследвания и проектиране в университета. В една територия или в една държава има два типа обекти – природни и обекти, създадени от хората. Всичко, което не е създадено от хората са природни обекти – релеф, реки, морска ивица, планини, върхове, водопади и пещери. Едно широко поле, необработваема земя не е специфичен обект, но специфични обекти можем да наречем върховете, различни скални стени, водопади, високо планински езера и бреговата линия, острови, пещери. Всеки един от специфичните обекти има гео-пространствени характеристики, зависи къде се намира. Идеята на тази лаборатория, която включва специалисти от интердесциплинарен характер – геодезисти, геолози, геоморфолози, специалисти по GPS, специалисти по гравиметрия, по климатология, планински водачи, хора, които разбират от различни дейности в планината – алпинисти, водолази и други.

Този интердесциплинарен екип има за задача да започне постепенно да навлиза в географията на България с тези уточнения, използвайки най-новите постижения на техниката за измерване и диференциране на отделните обекти. Тази година продължаваме работата си по регистъра на водопадите и преизмерването на няколко казусни височини на планински масиви, защото не е ясно как е определена височината, кога и от кого. В работата си ще използваме най-съвременна апаратура. След приключването на работата ни това ще бъде подробно описана и ще има имената на хората, които носят отговорността за направеното", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Александров.

"Учените не гледат на своите разработки от гледна точка само на България, а целта е опознаване на природата и то не само нашата, като даваме възможност на учени от цял свят да споделят своите знания, за да се определят общите дейности. Това, което ще се открие чрез работата на лабораторията, е изключително много и в различни посоки. Една от тези посоки е туризма, защото ако някои се заинтригува колко е висок връх Вихрушка на планината Голо бърдо към Перник, то във военните карти пише, но ако отидете на мястото, където е извършено замерването и попитам защо точно тук, няма обяснение. Само един такъв въпрос поставя много въпроси пред всеки. Учените пък се интересуват от въпроси – какво е връх, водопад, река или речна мрежа. Познаването на природата предоставя ползи на обществото във всякакви насоки", сподели планинският водач Момчил Цветанов.

Целият разговор на Ани Костова с доц. Борислав Александров и Момчил Цветанов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл: