Череп с белези от лъв разказва история от неолита

В предаването "Време за наука" бе разказана една изключително необичайна неолитна история – за млад човек, живял преди около 6200 години, който е преживял нападение от лъв. Историята достига до нас благодарение на Надежда Карастоянова, част от международния научен екип, изследвал находката и публикувал резултатите си в Journal of Archaeological Science.

Откритието край Козарева могила

Разкопките не са върху самата могила, а в некропола край Козарева могила, в Бургаско. Те се ръководят от археолозите доц. Петя Георгиева и гл. ас. д-р Веселин Данов. Некрополът се проучва от години и е известен с разнообразните си и богати гробове, част от които вече са подробно публикувани в научни издания.

Сред множеството погребения обаче се откроява група "особени" гробове – бедни на находки, без гробни дарове и разположени по-дълбоко от останалите. Именно те привличат вниманието на изследователите, тъй като подсказват, че погребаните хора може да са имали различна социална роля в общността.

Черепът със загадъчни следи

Един от тези гробове съдържа скелет, изследван от антрополога доц. Виктория Русева. Тя забелязва необичайни лезии по черепа – дупки и белези, които не приличат нито на травми от оръжие, нито на познатите за периода трепанации. Първоначалното ѝ предположение е, че става дума за нападение от едър хищник.

Скептицизмът сред екипа е напълно естествен. Подобни следи рядко се свързват с хищници, а още по-рядко с лъв. Черепът дълго време остава предмет на анализи и съмнения, докато Надежда Карастоянова не решава да провери една смела хипотеза.

Следите водят към лъв

Решаващият момент идва, когато тя сравнява белезите по човешкия череп с отливка от зъб на лъв, взета от екземпляр в Природонаучния музей. Съвпадението се оказва поразително – морфологията на следите почти напълно съответства на лъвска захапка.

Това откритие се вписва и в по-широкия археологически контекст. По това време лъвове са обитавали територията на днешна България. В района на Черно море са открити над десет находки от лъвски останки от същия период, което доказва, че хората са имали преки контакти с тези хищници – включително чрез лов.

Оцеляване след смъртоносна среща

Най-впечатляващото обаче е друго: по костите ясно личат следи от зарастване. Това означава, че младият човек не само е преживял нападението, но е живял още години след него. Костната тъкан се е възстановила – категорично доказателство за оцеляване след изключително тежка травма.

Изследователите дълго се опитват да реконструират самото нападение. Двата основни белега по черепа не могат да се обяснят с една-единствена захапка. Така се оформя хипотезата, че лъвът е повалил жертвата на земята и я е захапал неколкократно, докато човекът се е съпротивлявал. В динамиката на борбата следите стават непредвидими – и именно това обяснява разположението им.

Прозорец към далечното минало

Тази находка не само разкрива драматична лична история от дълбока древност, но и хвърля светлина върху отношенията между хората и дивите хищници в зората на цивилизациите. Историята на 6200-годишния тийнейджър от Козарева могила ни напомня, че оцеляването в праисторическия свят е изисквало изключителна издръжливост – и понякога, невероятен късмет.

Слушайте!