Как (не)разбираме себе си според Фройд

Какво се случва в човешкия ум и склонен ли той да стигне до несъзнаваното в него, за да открие истинските мотиви зад намеренията и реакциите си? Какво кара човек да действа по определен начин и кога грешките, които прави, могат да се окажат едно креативно проявление на истинския субект в него? Как можем да разберем по-добре себе си и другите около нас и защо и искаме, и не искаме да решим проблемите си? Защо докато се стремим към личното си щастие, тъкмо него саботираме?

Изглежда, процесът на себепознание може да бъде освобождаващ за човека, тъй като ще му позволи да контролира емоциите си, вместо те да упражняват контрол над него. В този процес най-сигурният партньор може да му бъде психоанализата. Без да се налага и да поставя диагнози, тя помага в опита на човека да разбере кой е той всъщност.

Личността, родила психоанализата, а именно – Зигмунд Фройд, се осмелява да зададе трудните въпроси за несъзнаваното у човека във време, в което никой не иска да ги чуе. Причината е, че несъзнаваното показва как най-доброто и най-лошото у нас и обществото имат един и същ нагонен произход.

Фройд обаче не е открил несъзнаваното, то е било тема на философите на XIX век – Шопенхауер, Ницше и други, и на редица невролози. Заслугата на този поет по инстинкт и медик по неволя – или романист под формата на учен, за какъвто самият той се счита – е в откриването на значението на несъзнаваното за живота ни и пътищата, по които то може да бъде изследвано.

Още в младостта си Фройд насърчава пациентите си с хистерия да разкажат всичко, което би могло да ги освободи от натрапчивото чувство. Така и се ражда "лечението чрез говорене" – от разговор с жена, която настоява да изкаже онова, което истински я мъчи.

В зората на ХХ век виенският лекар, за когото може би и до днес се спори учен ли е в действителност, стоварва върху главите на своите съвременници разкритията, че волята им е измама, а животът им се направлява от подсъзнателни сили.

"Виждането на Фройд нанася на самовлюбеността на човечеството рана, която довършва ударите на Коперник и Дарвин – пише Катрин Дейвид във въведението на прочутата му биография. – Човекът е изтласкан от центъра на Вселената – от първия, от центъра на сътворението – от втория, а Фройд му отнема и себевладението."

Измама ли е наистина волята и може ли всичко да се сведе до потиснатите ни желания? Защо човек изпитва неспокойство в това да копае надълбоко в дълбините на подсъзнанието си и какво кара Фройд да гледа спокойно на чувствеността и животинското у човека? Как господството на вътрешния ни свят над света около нас прави всеки един аутсайдер? Окупирали ли са ежедневието и мислите ни откритията на човека, който ни предупреждава за злото в нас и ни дава метод как да понасяме себе си, за да останем човечни? Как Фройд трансформира психиатрията в литература и прави ли го това труден като учен и по-лесен като писател? И ако психотерапевтичната система на мислене, а и цялата култура, се ориентира спрямо него – какъв отпечатък оставя той върху съвременната европейска култура?

Светът отбелязва 170 години от рождението на Зигмунд Фройд (6 май 1856 година). По този повод НБУ и Ателие за свободни асоциации организираха прожекция на документалния филм "Аутсайдер", носител на няколко фестивални награди. "Какво се случва" се опита да потърси отговор на тези въпроси с Велислава Донкина, психоаналитик и клиничен психолог.

Чуйте разговора с нея в звуковия файл.