Култура

Интервю

Филм за събитията в Прага през 1968 година

"Не съм лош човек" – човешкият разказ зад историческата вина

петък, 16 януари 2026, 10:43

"Не съм лош човек" цели да провокира разговор за войната, отговорността, дезинформацията и критичното мислене.

"Не съм лош човек" цели да провокира разговор за войната, отговорността, дезинформацията и критичното мислене.

СНИМКА: facebook/events

Размер на шрифта



На 16 януари 2026 г. по кината излиза новият български документален филм "Не съм лош човек" – лична и болезнено актуална история, която поставя трудни морални въпроси. Филмът е на сценариста и режисьор Надя Тодорова, с продуцент Радка Георгиева. Двете разказаха в "Нашият ден" за дългия път на проекта и темите в него. 

Една реплика, която ражда филм

Началото е поставено преди около шест години по време на семейно събиране. В разговор с приятел от Чехия чичото на Надя Тодорова споменава, че е бил в Прага през 1968 г. Реакцията е шокираща, а за режисьорката моментът е откровение – нейното поколение почти не говори за българското участие в тези събития.

В опит да обясни ситуацията, чичото казва: "Не съм лош човек. Те ме пратиха там." Именно тази реплика дава заглавието на филма.

От лична история към антивоенно послание

Историята остава дълго в съзнанието на Тодорова, докато войната в Украйна не ѝ придава нова актуалност. Филмът не е политически, а антивоенен – фокусира се върху 18–19-годишни младежи, изпратени на фронта без избор и ясна представа защо.

В случая с българските войници от 1968 г. дезинформацията е ключова – те са подготвяни за фестивал и разбират истината твърде късно.

Избор ли е, когато си на 18?

Радка Георгиева подчертава, че става дума за наборни войници, задължени по закон да служат. Това е първият случай, в който български наборни войници напускат страната, без право на отказ – неподчинението води до тежки наказания. Затова филмът не дава еднозначни отговори, а оставя зрителя сам да прецени доколко е съществувал избор.

Среща 55 години по-късно

Втората ключова фигура е чешки фоторепортер, бил "от другата страна" през 1968 г. Петдесет и пет години по-късно той се среща с българския войник. Изборът пада върху Мартин Пилник – човек, пазил снимките си в тайна десетилетия наред. 

Разговор без обвинения

Срещата между двамата не е сблъсък, а човешки разговор – за живот, семейство и обстоятелства. Филмът задава въпроси, вместо да дава отговори. 

"Не съм лош човек" цели да провокира разговор за войната, отговорността, дезинформацията и критичното мислене. След фестивалните прожекции филмът вече доказва силата си, а от днес се среща и с широката публика – с надеждата да насочи вниманието не към това кой е "лош", а как обикновеният човек се оказва въвлечен във войната.

Слушайте!



По публикацията работи: Зоя Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!