Човешките истории зад цифрите на Народния съд

Във втората част на предаването "Нашият ден" на 16 януари 2026 г. по програма "Христо Ботев" гостува Мартин Иванов – преподавател във Философския факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", катедра "Социология", и ръководител на мащабен изследователски проект, посветен на Народния съд. Проектът има амбициозната задача да събере имената и биографиите на всички хора, минали през тази извънредна репресивна институция. Резултатът от първите години работа вече е публично достъпен чрез онлайн регистъра "Народен съд в България 1944-1945 година" на сайта narodensud.bg.

Закъснялата среща с истината

Според проф. Иванов българското общество безспорно закъснява с опита си да осмисли Народния съд. Осем десетилетия са оставили дълбоки следи – днес тази институция често е сведена до символ или удобна метафора за "разправа" с настоящи политически и обществени опоненти. Това опростяване обаче е опасно, защото заличава реалната историческа същност на Народния съд.

В действителност, подчертава той, става дума за изцяло извънконституционен механизъм, създаден с ясната цел да елиминира политическите противници на току-що установения комунистически режим. Когато не познаваме добре историята му, рискуваме да го възприемем като легитимно средство за "решаване на проблеми", вместо като партиен инструмент за репресия.

Бързи процеси, тежки присъди

Едно от първите впечатления на изследователския екип е изключителната скорост, с която протичат процесите. В рамките на седмица се провеждат заседания, след които биват осъждани десетки, а понякога и стотици хора. Немалка част от тях получават смъртни присъди.

Предсъдебната фаза рядко надхвърля месец-два, а правото на реална защита на практика отсъства. Обвиняемите често не могат да представят свидетели или доказателства в своя полза. Съдийските състави, с малки изключения, са формирани от хора без юридическа подготовка – селяни, работници, ученици и студенти. Сред най-шокиращите открития са случаи на неграмотни съдии, които "подписват" присъдите си с отпечатък от палец.

Допълнително изследването показва, че значителна част от тези съдии са пряко засегнати от репресиите преди 9 септември 1944 г. – роднини на партизани или активисти на Комунистическата партия. За немалко от тях Народният съд се превръща в инструмент за лична вендета.

Защо знаем толкова малко?

Една от основните задачи на проекта е да внесе яснота в обърканите и противоречиви данни за броя на съдените. Дори официалните доклади от онова време – представени от главния обвинител и министъра на правосъдието – се разминават със стотици имена, въпреки че са изготвени в рамките на няколко седмици.

Но зад сухата статистика стоят човешки истории. Именно към тях е насочен и дигиталният регистър – той представя биографични данни както за осъдените, така и за оправданите или за онези, чиито дела са прекратени. Към момента сайтът съдържа информация за процеси в седем области на Източна България – Шуменска, Търговищка, Добричка, Варненска, Бургаска, Сливенска и Ямболска, като до началото на февруари се очаква да бъде обхваната и цяла Северна България.

Между вината и случайността

Проф. Иванов подчертава, че целта на екипа не е нито героизация, нито прикриване на факти. Сред съдените има хора, извършили тежки престъпления – жестоки изтезания, палежи, убийства. Тези действия трябва да бъдат назовани ясно.

Но наред с тях се открояват и много други съдби – на хора, попаднали под ударите на Народния съд по донос, заради заемана административна длъжност или просто поради участие във военни части, които са влизали в сблъсъци с партизани. Млади войници, кметски наместници, околийски управители – всички те често стават жертва на стремежа новата власт да наложи максимално сурово наказание.

Началото на едно дълго изследване

"Палитрата е изключително широка", обобщава проф. Иванов. Проектът тепърва навлиза в дълбочина, но вече разкрива множество сложни и тревожни случаи. Основната му мисия е да върне паметта за Народния съд в цялата му сложност.

Слушайте!