Валентин Вълканов: Бъгът е в начина, по който се упражнява властта

Валентин Вълканов, преподавател по социология в Нов български университет, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" авторитарните тенденции, глобалните напрежения и страха от нови войни. Според него въпреки тревожните сигнали, "Цялата авторитарна и тоталитарна диващина, която се излива в света приличат на бъг, който е временен".

Защо бъг

"Намирам го за бъг, защото до преди горещата фаза на войната на Русия срещу Украйна ние имахме общества, които все още не бяха се обърнали толкова силно към тези тлеещи, към този момент авторитарни лидери, авторитарни начини на управление. Имахме серия от избори, които докараха именно такъв тип управление. От първото избиране на Орбан за министър-председател на Унгария, през първия мандат на Доналд Тръмп, през Brexit, тогава също в 2016 година, които се случиха една-две години след първото избиране на Орбан. Това е една такава тенденция в западния свят, най-общо казано. Настроения, които някои наричат консервативни, други – популистки, демагогски, авторитарни и т.н. Това са настроения, които избуяха в един момент за относително кратко време, което създаде грешното впечатление, че едва ли не светът се променя устойчиво към някаква фундаментално нова форма, която ще промени всичко, което правим всеки ден. Аз смятам, че не е така. Затова го наричам бъг – защото смятам, че е леко отстъпление от една тенденция, която в средносрочен и дългосрочен план ще се запази в развитието на тези общества, защото смятам, че глобалните общества стават все по-свързани едни с други. Все по-устойчиво свързани икономически, но и културно, политически, социално. През културните аспекти на глобализацията вече можем да говорим и за глобални политически тенденции, на които неизбежно има отпор. Няма как да няма. Смятам, че това ще бъде едно моментно отстъпление, което след някоя друга година вече ще загуби своята инерция.

Виждаме, че тези хора, тези авторитарни режими, хунтите около тях – дали в Щатите, дали в Русия, дали в Иран – губят, защото просто не постигат целите си. Просто не им се получава."

В обществата ли е този Бъг

"Бъгът е в политическото представителство. Това, разбира се, е социален проблем par excellence, но най-ясно той получава своето проявление в начина, по който се упражнява властта. Говорим в повечето случаи за демокрации, но аз тук окрупнявам и гледам и Русия, и Иран, такива авторитарни режими. Бъгът е в начина, по който се упражнява властта.

Защото да – Доналд Тръмп печели демократични избори. Но Путин не е печелил демократични избори по правилата на демокрацията в нейния най-съвременен вид. Той си осигури едни години на президентския пост, които в крайна сметка заставиха руския народ така или иначе да го подкрепя поради различни причини, една от които включително е физическото затриване на опозицията.

Но, тъй като това все пак е социален проблем par excellence, който намира своето проявление във властта, той е социален проблем по много различни линии. В различните общества се проявява различно. Това отдръпване от много бързото движение на либералната идеология през последните 20-30 години. Някои от крайностите на тази либерална идея, за съжаление, по силата на пропагандни внушения, на конспиративни теории, на различни медийни техники, технологии и чисто процеси, по които се разпространява информацията в съвременните дигитализирани общества – със социални мрежи и т.н. – просто създаваха впечатлението, че това е либералната идея изобщо. Нейните крайности, всъщност едва ли не убедиха големи маси от хора, че това е настоящето, че това е бъдещето, което ни чака – че всички следващи поколения ще бъдат гей, всеки ще си избира пола, или пък няма да можем да казваме определени думички и ще ни вкарват в затвора.

Някакви такива абсурдни неща бяха нормализирани като нещо, което едва ли не е вече настояще. И тъй като говорим за демокрация, хората гласуват за други политически представители, които им казват: "Това ни е писнало и на нас, сега ще направим точно обратното." Ето това "точно обратното" обаче е проблематично, защото не води нищо градивно след себе си, а по-скоро разрушава.

Ако вашата идеология е да разрушавате и вие упражнявате висока политическа власт, това неизбежно води до проблеми в различни системи – не само политическата. Оттам започват икономически проблеми.

Това "връщане" към някакви "консервативни" не е просто реакционизъм на някаква екстремна либерална идея. Това е просто реакция, която не е устойчива."

Хората обичат да живеят добре

"Без значение дали изповядват конкретна идеология, или просто реагират, или вярват в конспиративни теории, или не вярват, или подкрепят Путин, или не го подкрепят, или пък Тръмп, или не го подкрепят – без значение. Те всички обичат да живеят добре. И когато видят, че този реакционизъм и неговата устойчивост не им носи първо никаква добавена стойност – не на мнозинството от тях – и второ, даже ги забавя в развитието им, те неизбежно ще започнат да се отдръпват от такива екстремности."

Нуждата от водачи

"Едно от нещата, които винаги съм се чудил, е: какво означава "да направим Америка велика отново"? Към кой период от време реферира Тръмп? Защото никога не го е казвал. Именно тук е неговият популизъм. Америка беше управлявана от демократ, преди това беше управлявана от републиканец, самият Доналд Тръмп беше президент през 2016-2020, преди това пак демократ, преди това пак републиканец. Това е редуването на демокрацията."

Предишното управление е виновно за всичко

"Тук е тази лъжа, която всъщност извършват тези хора. Една от многото лъжи, които се казват всекидневно. Това е подмяна на реалността. Това, според големия философ на ХХ век Хана Аренд, се нарича "модерната политическа лъжа". Да подмениш реалността – не просто да кажеш нещо, което не е вярно, а да създадеш една нова система от репери, от "познания", да създадеш една нова констелация от положения в обществото, чрез които вече да манипулираш определени публики.

Но първо – аз не знам какво означава "да направим Америка велика отново". Америка, както казват много анализатори, беше велика именно заради това, че беше стожер на демокрацията, включително на либералната идея, на пазарната икономика, на свободата като изходна човешка ценност във всички аспекти на човешкия живот.

Не просто да си пишем каквото си искаме в социалните мрежи, а да имаме свобода на инициатива, икономическа и стопанска инициатива, свобода на избор за кого да гласуваме, да се сдружаваме в различни структури – неправителствени, партийни или каквито решим. А сега Доналд Тръмп атакува всичко това.

Аз, гледайки различни анализатори, виждам как много от тях влагат огромни усилия да намерят логика в действията на Тръмп. Но не им се получава. Да търсиш логика в действията на Тръмп е невъзможна задача, защото такава няма."

Опасността от война – реална ли е

"Разбирам тезата, разбирам и рационалните опасения, но светът след Втората световна война, особено след 60-те години, в процеса на глобализация – която е първо икономическа, но и социално-културна – е много по-различен и много по-свързан. Обществата нямат файда да воюват едно с друго. Нямат изгода. Те си дават сметка, че ако започне война – абсолютно хипотетично говоря – това няма да донесе нищо за никого. Дори гордост няма да донесе. Защото тези, които се чувстват игнорирани, засрамени – именно те ще трябва да ходят да се бият. Това обикновено са по-бедни хора, по-слабо образовани. Това не са хората, които контролират процесите. Това не са "виновниците".

Аз смятам, че солидарността в НАТО е много по-фундаментална от самата институционализация на НАТО. НАТО беше създадено с ясни цели: да пази Северноатлантическия алианс, Европа и Северна Америка от нарушаване на граници, от военни конфликти и т.н. Тоест – това е институция, създадена върху историческите уроци от Втората и от Първата световни войни, и върху солидарността. Защото тези общества осъзнаха, че да водиш световна война е изключително лоша идея по всички параграфи.

Никой няма да ви каже в момента, че е "много хубаво" да направим една голяма война, защото ще спечелим нещо невероятно, което нямаме или не можем да придобием.

Концентрирайки се върху конкретния случай на Гренландия – на първо място, аз силно се съмнявам, че там ще се стигне до някакъв военен конфликт. Но ако се стигне до там… аз признавам, че не съм сигурен какво би могло да го предотврати.

Това ще разруши един баланс, който не е просто военен. Това не е просто баланс, който контролира една конкретна територия. Между другото, доводите на Тръмп за влизане в Гренландия и за присъединяването ѝ към Щатите са, меко казано, абсурдни. Нямат абсолютно никаква почва. Един от доводите е, че не искал Русия да му бъде съсед. Което е доста странно, защото Русия е доста близо до Аляска – на стотина километра може би е Аляска от Русия – така че Русия вече е съсед на САЩ. И то от години.

Това беше, между другото, един от доводите на Путин и на Кремъл да започнат войната срещу Украйна – че НАТО много се приближавало. НАТО има граница с Русия от 24 години. Една и съща."

За политическата ситуация в България и енергията, която се трупа чуйте в разговора в звуковия файл.