Стефания Колева, която "остава за малко"

Да останеш за малко, в повечето случаи е онова много, от което имаш нужда. Точната доза "завинаги", за която често дори не подозираш. "За малко" може да е целият живот, побран в няколко дни – там са ситуирани срещите с любимите хора, нужната прошка, щастливите дни, частиците хумор и надеждата, която не си тръгва, макар и теб вече да те няма.

Във всички тези мисли, облечени в едно неугасващо "за малко", въвлича актрисата Стефания Колева. Тя е жената, чиито мотиви и чувства искаш да разбереш, в спектакъла "Оставам за малко" на театър Artvent.

Комедийно-драматичната пиеса за неизказаните думи, страхове и непредвидима нежност, която говори за отсъствието, което не спира да присъства, провокира разговор с актрисата за лабораторията на живота през гледната точка на актьора, за онзи определен момент, който оживява на сцената или на екрана.

Това представление и меланхоличността в образа ѝ напомнят на Стефания Колева за първите ѝ години в НАТФИЗ, когато се е превъплъщавала в по-сериозни роли. Признава, че явно ѝ липсва този тип театър, липсва ѝ "аналитичността на маса".

Това, което най-силно ѝ влияе от сцената, е самата ситуация, в която изпадат персонажите ѝ. Към тях тя подхожда открито, а в живота – често и преди всичко с чувство за хумор.

Казва, че в киното не е използвана много, разгръща се предимно в комедийни и детски филми (последният е "Ема и Шоколандия", в който играе Майката).

"Иска ми се да рискуват режисьорите с това какво съм като натюрел, но е много трудно, особено в България – нашият пазар е много стеснен, много малък. Трудно е, когато си тръгнал с нещо подобно, да излезеш от това амплоа. Мисля си обаче, че си заслужава да се опита", обясни в "Кино с думи" Стефания Колева.

Тя е самокритична и винаги скача в дълбокото на 100 %. От самото начало знае с какво точно иска да се занимава, няма място за колебания.

"Когато знаеш, че искаш да снимаш, да се изявиш в нещо, което е различно – което не е правено или пък е правено, но можеш да му дадеш още от себе си – това са едни цели, които те водят напред. Аз въобще не съм знаела, да кажем, че ще снимам в първия у нас ситком. Въобще не съм имала такава идея, аз дори не знаех какво е ситком. Това беше преди колко години – 25, да речем, ние бяхме пионери. В това нещо просто се хвърляш", смята Щефи, както я наричат близките ѝ.

Как се подготвяш за приключението "ситком" в това паметно за всички начало? Защо това, което прави все още така актуални "Тя и той", са именно взаимоотношенията между мъжете и жените? Защо Стефания смята, че един експеримент между театър и телевизия би бил много интересен за зрителите у нас? Защо актрисата е на мнение, че борбата е в баланса между рациото и емоцията, а красотата – във влюбването, изненадата и усилието? Какви копчета у нея натиска театърът и защо постановки като "Оставам за малко" ни казват много? Защо невежеството, грубостта и простотията изкарват Стефания Колева извън кожата ѝ и защо човек не бива да позволява любопитството в него да умре? И какво тика Стефания към размисли за забравата?

Чуйте в звуковия файл.

"Оставам за малко" може да гледате на 17 февруари в театър Artvent. Пиесата e по текст на Александър Чобанов и Лило Петров, режисьори са Герасим Георгиев – Геро, който е и в главната мъжка роля, и Димитър Жиков. Участват още Катя Иванова и Александър Григоров. Сценографията е Мира Каланова, а музиката – на Павел Терзийски.