Престъпление без наказание: Нов случай на отровени защитени лешояди край Котел

Пореден случай на загуба на защитени видове птици – шест черни и един белоглав лешояд, на които природозащитниците, които се грижат за връщането на видовете в България, възлагаха големи надежди. Какво следва, защо няма виновни и какви са възможните решения?

По темата разговаряме в "Нашият ден" с Ивелин Иванов, еколог, директор по природозащитата в "Зелени Балкани" и с адвокат Емилия Тончева – юрист, еколог и бивш зам.-министър в Министерството на околната среда и водите.

Иванов разказва за 30-годишните усилия на природозащитниците да върнат застрашения брадат лешояд на територията на България. За целта е трябвало страната ни да докаже, че предлага подходящи условия за живот на редки видове като белоглав лешояд, който вече има сравнително стабилна популация в Стара планина, по думите на Иванов.

Така миналата пролет първите три птици от най-редкия вид, брадат лешояд, са пуснати в природата. Само едно от трите лешоядчета е оцеляло до днес в района на природния парк "Сините камъни" край Сливен.

"Проблемът не е в това, че се извършват престъпления срещу дивата природа – такива има в цяла Европа – а в липсата на наложени наказания за извършителите", подчертава Иванов. За последните 20 години няма заведени дела и понесена отговорност за престъпленията.

Като емблематичен случай Иванов посочва смъртта на четири черни лешояда, настъпила през март 2022 година, в землището на село Тича, община Котел – същия район, в който са загинали седемте птици сега. Разследването на Окръжната прокуратура в Сливен е доказало отравяне със забранена за притежание и употреба отрова. Намерени са дори примамки в хладилника на заподозрения извършител, но прокуратурата не е открила пряка връзка между смъртта на птиците и доказателствата.

"Новото тровене се е случило в непосредствена близост до друга ферма на същия този човек", изтъква Иванов.

Свързахме се с Окръжната прокуратура в Сливен за коментар по случая. Прокурор Ваня Белева-Терзиева отговори, че от прокуратурата няма да се включват в днешното  предаване, но „случаят не е маловажен“.

"Към този момент не можем да твърдим, че птиците са жертва на натравяне", заявяват от институцията.

"Птиците гнездят в региона, изминават големи разстояние през деня. Възможно е всичко да се е случило. Птиците са загинали и към този момент не може да се каже, че са отровени." Версията за отравяне не е изключена – ако има престъпление, то ще се разследва, уверяват от Окръжната прокуратура в Сливен.

На 20 януари е назначена експертиза на птиците. Очаква се становището на вещите лица и разпит на свидетели.

Адв. Емилия Тончева разяснява: "В общия случай тези престъпления се извършват на слабо посетени и труднодостъпни места. Разчита се на информация от предавателите на птиците, сигналите на НПО-та и хората, работещи на терен. Когато се установят вредните последици, на място пристигат дежурни полицаи, представители на РИОСВ и хората, които работят с тези видове. Предприемат се действия по разследване, съставят се необходимите протоколи, ветеринарно-медицински експертизи, но всички тези доказателства не водят до намиране на връзка с конкретен извършител. Разследването спира с постановление на прокуратурата, поради неизвестен извършител. Престъпление се установява, както и причина за смъртта, но досега не се достига с доказателства до виновното лице."

Адв. Тончева заявява, че от 2022 година природозащитници и юристи се борят за изменение на Чл. 278 (г) и (д) от Наказателния кодекс – текстовете, които касаят посегателства срещу застрашени видове и световнозастрашени гръбначни животни, включени в Приложение 3 към Закона за биологичното разнообразие.

Сега наказанията за увреждане, унищожаване или търговия с тези животински видове са сравнително леки – лишаване от свобода от 3 до 5 години и глоби в размер 5 000 – 20 000 лв.

По думите на адв. Тончева е нужно наказанията, които са предвидени, да бъдат завишени.

"Наказателно-процесуалният кодекс не позволява използването на специални разузнавателни средства при разследването на тези престъпления. Ако бъдат завишени наказанията, ще се разшири и възможността за разследване на тези престъпления", пояснява адвокатът.

През май 2024 година е приета нова директива на ЕС, свързана с опазване на околната среда чрез наказателното право. Срокът за транспониране в националните законодателства на държавите членки е 2 години. Това означава, че България би трябвало да приеме директивата до 20 май 2026 година, изтъква адв. Тончева.

Чуйте всичко по темата в звуковия файл.