Второ издание на "Христо Ботев – идеологическо моделиране на героичния образ"

Събеседник в "Нашият ден" е литературният историк Анна Алексиева от Института за литература при БАН, секция "Литература на Българското възраждане". Повод за разговора е представянето на второто издание на изследването "Христо Ботев – идеологическо моделиране на героичния образ". Събитието е организирано от издателство "Кралица Маб", магистърска програма "Интерпретативна антропология" към Софийския университет и Института за литература – БАН. Участие в представянето ще вземат Николай Папучиев, Стефан Дечев и Димитър Атанасов, с модератор Николай Аретов – днес (21 януари) от 18 ч. в Нова конферентна зала на СУ.

Алексиева запознава слушателите с параметрите на изследователското си усилие, проследяващо периода на първите опити за преценка на личността и подвига на Ботев до ден днешен.

Авторката фокусира научния си интерес върху Ботев, тъй като той е най-каноничният български поет и заема едно от първите места в българския героичен пантеон.

"Аз не представям поредната биография на Ботев или поредния литературен анализ на неговото творчество. Занимавам се с начина, по който той е мислен през десетилетията – с многобройните употреби на неговия образ на официално и на популярно ниво", обяснява Алексиева.

Изследователката обръща внимание дори на най-съвременните употреби на Ботевия образ – татуировки, възстановки, националистически символи, информация, генерирана от ИИ, без да ги принизява ценностно и като значение.

"Някои от употребите може да не ни харесват, да ни се строят неуместни, но не бива да се правим, че не съществуват", казва Алексиева.

Първият етап от формирането на Ботевия образ настъпва още в поколенческата памет на неговите съвременници – емоциите, личните впечатления, битовите детайли, които пречат на идеализацията на революционера. В паметта на някои от тези свидетели Ботев в по-скоро вагабонтин и разбивач на каси, отколкото герой, разказва Алексиева. Приживе Ботев не е особено известен като поет, добавя тя.

Алексиева разглежда подробно присъствието на Христо Ботев в учебниците по литература през миналия век. В някои от тях той не съществува, в други името му е свързано с оскъдна информация.

Кръгът "Мисъл" няма еднозначно мнение за Ботев като поет, но изиграва ключова роля в създаването на формулата "поет-революционер", с която боравим и днес. Именно на тях дължим сдвояването на образа: "Живот и поезия се сливат в едно."

На институционално ниво Христо Ботев става значим в периода между двете световни войни. По думите на Алексиева влияние оказват идеологическите специфики на епохата.  Социалното недоволство засилва влиянието на левите опозиционни партии, които приемат Ботев като своя емблема. Разцвет бележат и националистическите формации, които залагат на патриотичния елемент в Ботевото творчество. Дори в печатната преса от периода се разразява спор "Чий е Ботев?", разказва Алексиева.

В социалистическия период отношението към различни класици се променя. Вазов е обявен за шовинист, Каравелов е обвинен за своята просветителска, а не революционна позиция. Ботев, от друга страна, не е подложен на ревизия – дори отношението към него става благоговейно.

В интерпретациите от края на ХХ век и в последните десетилетия се срещат размишления върху крайното и радикално поведение на Ботев, което може  ида не е било най-доброто решение на национално-освободителната кауза.

В днешно време извънтекстовите употреби на образа взимат превес – Ботев вече не принадлежи на читателите, размишлява Алексиева, според която това е характерен процес във време на глобализация и националпопулизъм.

"Следва да положим усилие на образователно и медийно ниво да засилим интереса към литературата  и четенето – не по линия на някаква националистическа преса, а гъвкаво и с усет към поколенческите особености."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.