Пекинска опера – един от порталите към сърцето на Китайската култура

Изкуството на пекинската опера – поглед към вековната китайска традиция преди гостуването на Китайския национален театър за пекинска опера в София на 6 февруари в НДК и на 9 февруари в Дома на културата "Борис Христов" - Пловдив.

За експертен коментар потърсихме театралния критик, професор по театрознание и преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" Калина Стефанова, която неотдавна се завърна от Китай.

Нейният разказ за това гостуване, по време на което е била сред пекинската публиката на спектакъл от жанра "Пекинска опера" и е имала възможност да наблюдава как реагират китайските зрители, е несъмнено ценен за нас именно преди да имаме удоволствието в началото на февруари да гледаме представленията на гостуващия у нас Китайския национален театър за пекинска опера.

"Хармония, честота и чистота… Летеж. Различна гравитация…" – това са само част от най-кратките определения, които проф. Стефанова използва, за да опише своето непосредствено усещане.

Проф. д-р Калина Стефанова е автор и съставител на 15 книги за театър. Сред тях са и първата антология на китайската съвременна драма на български език, както и двутомната антология на източноевропейска драма в Китай. Била е гостуващ учен в Шанхайската театрална академия, а през 2016 г. е удостоена със званието "Изтъкнат гостуващ професор" на Уханския университет, Китай, както и със званието "Изтъкнат изследовател" на Фондацията по китайска критика на изкуствата.

Пекинската опера на Китай е традиционно китайско изкуство. Това е и един от важните традиционни компоненти в контактите между Китай и света. Получава името "Пекинска", тъй като произходът ѝ е от Пекин. Тя е съставена от няколко древни местни театри, театъра "Хуей бан" от южен Китай оказва най-голямо влияние върху пекинската опера. През 1790 г., артистите от "Хуей бан" за първи път влизат в Пекин, за да участват в представленията, в чест на рождения ден на императора.

В края на 19-и век и в началото на 20-и, след десетгодишно обединение и развитие, пекинската опера е оформена и бързо става най-големият театър в Китай. Тя се намира на първо място, защото притежава най-разнообразни програми, известни артисти, голям брой зрители и най-широко влияние в цялата страна.

Пекинската опера е комплексно изкуство, към нея са включени пеене, четене, показване на сюжета чрез жестове, бойно изкуство и танц. Особено въздействащи са различните пъстроцветни маски и костюми.

В края на 18-и век, пекинската опера се намира във върхов период. Тогава, тя не само е популярна сред обикновените жители, но и е любим начин за забавления на императорите. Използвайки благоприятните условия, предоставени от двореца, пекинската опера се развива значително в областта на декорите, костюмите, грима, сцена и др. През 20-и век пекинската опера е във втория период на силното си развитие. Появяват много школи. Във всяка школа има голяма група известни артисти, те показват красота на пекинската опера на сцените в Пекин и в Шанхай.

Един от най-известните артисти на пекинска опера в Китай и създател на школа е Мей Ланфан (1900-1968). На 11 години, за първи път излиза на сцената и полага огромни усилия в усъвършенстване на пеене, четене, танца, музика, дрехи и грима на ролята Дан – така и оформя своя необикновен стил. През 1919 г. китайската група начело с Мей Ланфан има представления в Япония и за първи път, в чужбина може да се види пекинска опера. През 1930 г. той и неговата група заминават на турне САЩ и то е много успешно. През 1934 г. и зрителите от Европа за първи път виждат пекинска опера.

Каква музика се слуша в добре управлявана държава и как музиката участва в управлението – можете за чуете от разговора на Дарина Маринова, водещата на предаването "Артефир", с проф. Калина Стефанова по повод предстоящото гостуване на Китайския национален театър за пекинска опера в България.