Капка Тодорова: Доналд Тръмп не мисли в съюзи

Една година от управлението на Доналд Тръмп и защо България "сложи подпис" за членство в "Съвета за мир", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" сега е Капка Тодорова, кореспондент на Клуб Z в Берлин.

Какво е Съветът за мир на Тръмп

"Доколкото може да се проследи хронологично. Това е странно израждане, уродливо образование на първоначалната идея, която всъщност произлиза от мирното споразумение за Газа, което бе подписано миналата година. В него се предвиждаше във фаза 2 от мирния план да се създаде Съвет за управление на Газа, в който да участват различни представители на международни организации, които да наблюдават възстановяването на Газа и възстановяването, вероятно, на гражданска власт – отнемането на оръжие и власт от терористичната Хамас – и да предадат постепенно, поетапно, на гражданското общество тази власт, и Газа да бъде възстановена. Един чудесен проект.

Именно в този проект бе привлечен и Николай Младенов, който не представлява българската държава, той си прави кариера в ООН.

Внезапно Тръмп излезе с някаква съвсем различна нова идея. Този Съвет за мир в Газа, така се казваше първоначално вече се казва просто Съвет за мир и Газа изобщо не е спомената. Целта е да се "умиротворяват различни конфликтни зони в целия свят". Това звучи като паралелно ООН, само че без да е обвързано с международните закони, с международното право, с договорите, които обвързват всички държави членки на ООН – а това са почти всички държави.

Така че – едно лично, частно ООН-2 на Доналд Тръмп. В което, освен това, в самата харта той поема еднолично, безсрочно, безалтернативно и безконтролно управление. Там е записано, че лидерът е Доналд Тръмп и има право на вето – т.е. той казва какво ще се случва и може да забранява всякакви идеи, които не му харесват. Не може да бъде сменен, освен ако не почине или вече не е толкова бодър, че да не може да извършва работата си. И тогава той посочва кой е неговият наследник.

Дори и съвременните диктатори, като севернокорейския например, пак се съобразяват с армия, с партия, с върхушка. Докато тази организация, този клуб, борци, Съвет за мир всъщност е един клуб на самодържеца.

Един милиард струва членството. Ако не го плати съответната страна, примерно, ако България не го плати в първата година от членството си, след три години тя ще бъде изхвърлена.

Т.е. предполагам, такава е била сметката на кабинета "в оставка" – че ние няма да платим, ние там ще се подмажем, ще сме "ние", ще сме в този клуб, обаче няма да платим и то ще отпадне след три години. Т.е. не сме завинаги в него.

Бе обявено, че България не е длъжна и няма да плаща 1 милиард. Защото естествено идва въпросът към премиера в оставка и външния министър в оставка – от какъв бюджет, откъде ще се вземат, кой им е позволил 1 милиард долара? Така както изненадващо се появяват идеите на Доналд Тръмп, може да се наложи да платим 1 милиард, за да напуснем."

Проблемите в ООН

"Там се харчат по 30 млн. годишно само за принтер, за да се изпечатат документи. Има мисии, които са одобрени преди 20 години – никой не ги контролира, никой не знае защо е била създадена тази мисия, тя продължава да съществува и т.н. В самия Съвет за сигурност – с вето правата, които имат – непрекъснато се блокират една друга. Много спънки има. Това е една организация, която е създавана през 50-те години в смисъла на следвоенния свят, но след Втората световна война и в днешния свят има нужда от сериозна реформа, но не от изпепеляване. Това е проблем, който съществува, и Доналд Тръмп правилно го посочва. Но оттам нататък целите, идеите и решенията, които той намира, са още по-лоши. В случая създава един съвет на страни – автократи, диктатори – с който той самодържи и не е обвързан с никакви закони и никакви правила."

Седмицата на президентите

"Може би тук е важна речта на Зеленски, който сериозно критикува Европа. И каза следното: защо е възможно САЩ да конфискуват руски танкери, които превозват нелегално нефт и нарушават закони, споразумения и санкции, а Европа оставя танкерите да продават нефт и да финансират войната на Русия срещу Украйна? Това е, може би, най-точната диагноза."

Тръмп и войните

"Той не приключи войната в Украйна за 24 часа или за една година, но вкара определено движение в преговорите. Има преговори. В отношението си и към Зеленски, и към Путин  той е един и същ – затяга страшно примката и после изведнъж е пръв приятел. И това го предлага на абсолютно всички. Но тъй като САЩ е най-мощната държава в света, човек не може да се отпусне и да каже: "А, той така си говори само."

Въпреки че той посочва непрекъснато ЕС като свой враг и критикува мудността, липсата на реформи, липсата на решения, всъщност неговите действия принудиха Европа най-сетне да се обедини и Германия, Франция, Италия, скандинавските държави и дори Великобритания, която не е в ЕС, да са толкова единни по толкова въпроси – това не е било досега."

Америка тръгна по друг път

"Ясно е, че дори когато Тръмп свърши мандата си, Америка просто тръгна по друг път. Тя няма да се върне към това, което беше преди него. Т.е. Европа оттук нататък продължава сама и трябва да търси съюзници. Аз се надявам поне вътрешнополитически САЩ да не останат така, както са в момента – почти автокрация вече – но вътрешнополитически това не е стратегия, която Тръмп измисли. Още от Обама ги имат тези идеи – даже и преди това – да се извади САЩ от ролята на световен полицай, от това да е основен ръководител на всякакви инициативи – климатични, търговски, политически и т.н.

 Завземането на Гренландия и опасността за НАТО

"Дали Тръмп съзнава или не съзнава опасността не знаем, но да, това беше интерпретацията: че той не е спрян в крайна сметка от себе си, а генералите около него – американските, които освен американски са и генерали от НАТО – са му дали със сигурност да разбере какво би означавало това. И това е вероятно причината той внезапно да се оттегли. Той говореше дори за военно нападение на Гренландия – изведнъж смени тона.

Гренландия е важна наистина за хегемонията на САЩ, в западното полукълбо и т.н. Но никой не е ограничавал Щатите да разполагат бази.

Но Доналд Тръмп не мисли в съюзи – той мисли еднолично. САЩ за САЩ – няма съюзи, няма приятели – всичко е интерес и печели по-силният.

Това е логиката на неговите действия. И по тази причина – това, че член на НАТО като САЩ има право на всякакви бази и просто трябва да поиска, за да му дадат да се изгради ракетният щит, който всъщност трябва да се изгради на Гренландия – затова му трябва тя. Нямаше никой да го спре да го направи. Но той не вярва в съюзи, не иска да се съобразява с решенията на пакта или на някаква организация – иска властта да решава и да се случва, да не се допитва до никого."

Правилата изчезват

"Да, определено това са 365-те дни на Доналд Тръмп – промяна в правилата. И това е разликата с първия мандат, когато той имаше ръкополагащ екип – професионален – който го затягаше с политики, които бяха много по-републиканската партия, от старата школа, нормалната политика. Във втория си мандат той се заобиколи с MAGA-аматъори – неговите съветници – които можем само да се надяваме, че поне военните не са аматьори и го спират от такива идеи като премиера Дания."

България и Съвета за мир на Тръмп

"Тази стъпка е това, което ги наричам безпардонни… похищение на държавата, похищение на интересите на всеки един отделен гражданин, за да се обслужат някакви частни интереси очевидно, и да се отдели България от европейското семейство. Защото ние – дори утре да излезе това, което направиха управляващите в оставка Желязков и Георгиев – това е факт, който ще се запомни. И ще се гледа на България като на троянски кон, като на член, на който не може да имаш доверие, че няма да предаде авторитета на Европейския съюз.

Това е предателство към гражданите на България и към организацията, от която България всъщност черпи благоденствието си последните 20 години – и перспективите си, и стабилността си, и мира, ако щете. Всичко се дължи на това, че сме член на този съюз.

Това – просто без дори да бъде обсъдено – така похитено подписано решение, каквото и да означава това, дори не и в Министерски съвет обсъдено е просто, може би, за мен най-бруталният опит България тайно да бъде отклонена от пътя, който следва 30 години. Всички лишения, целият труд, който всеки един българин е хвърлял. Всичко, през което сме минали – независимо какви завои, колко трудности, всички пречки, организираната престъпност, корупцията и т.н. – въпреки това България се развива. И всичко това може за една нощ да бъде похитено в тази обстановка. Това беше един пирует, който накрая падаме в очите на който и да се опитваме да се харесаме."