Учените откриха скрити връзки между всички основни психични разстройства

Широкомащабно генетично проучване на повече от един милион души разкри общия произход на често срещаните психични разстройства. Всички диагнози са категоризирани в пет групи, като например депресията е категоризирана с посттравматичното стресово разстройство, а аутизмът – със СДВХ. Откритията предлагат възможности за по-добра превенция на психичните разстройства, както и насочват към нови стратегии за лечение на свързаните с тях състояния. Това е поводът първият гост в предаването "Следобед за любопитните" да е проф. Радостина Александрова – българска биоложка, вирусоложка, морфоложка и биохимичка, която работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

"Проучването обхваща изследване на един милион души и е публикувано в списание Nature. Данните са съсредоточени върху 14 най- основните психични заболявания. Към момента като че ли класификацията, която се прави по-скоро почива на симптоматиката на съответните психични състояния. Може би за първи път се отваря една възможност тази класификация да се свърже с биологията, която стои зад тях, с генетичната им природа и техните клетъчни механизми. Много отдавна лекарите са забелязали, че често хора които вече имат една поставена диагноза, не рядко могат да получат втора такава. Може би това проучване, което разпределя тези състояние в пет отделни групи, като всяка една от тях има свой уникален генетичен профил, но имат доста идентични и споделени генетични механизми. Това, което прави впечатление на изследователите е, че много често се срещат пътища, които засягат допамина в организма на човека. Това е една молекула, която има важно значение при функционирането на централната нервна система. Така разбрахме, че в един участък от хромозома 11 увеличава генетичния риск от развитие на осем отделни разстройства, тъй като кодира гените, свързани с допаминовата сигнализация. Същият принцип може да се използва за проследяване на връзката с другите диагнози. В същото време се откриват и някои фактори, които ако не зад всички, стоят зад голяма част от психичните състояния. И още нещо, което се предполагаше, но сега има и доказателства, че психичното състояние се определя и от най- ранното развитие на човешкия мозък. За това можем да кажем, че това е едно проучване, което може да помогне изключително много при диагностиката и класификацията на психичните състояния, както и да се подпомогнат хората да не развият други такива. Това ще подпомогне и терапията при лечението на тези състояния", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

"Отдавна се смята за прост модел "кафявото печели синьото", контролиран от един-единствен ген. Изследванията обаче показват, че реалността е много по-сложна. Няколко гена влияят върху определянето на цвета на очите. Това обяснява защо децата в едно и също семейство могат да имат напълно различни цветове на очите и защо двама родители със сини очи могат да имат дете със зелени или дори светлокафяви очи. Цветът на очите също се променя с времето. Много бебета от европейски произход се раждат със сини или сиви очи, защото нивата на меланин в тях са все още ниски. Тъй като пигментът постепенно се увеличава през първите години от живота, сините очи могат да станат зелени или кафяви. Цветът на очите е генетично определен, но гените, които се свързват с него са много повече и не е чак толкова просто. Макар и рязко родители със сини очи, биха могли да имат дете с друг цвят на очите. Наистина очите са огледалото на душата, нека си спомним стихотворението на Яворов "Две хубави очи". Но в света няма двама души с еднакъв цвят на очите. Най- рядко срещания цвят на очите е зеления, а най-често срещания е кафявият, дори и еднояйчните близнаци са с различен цвят. Нека не забравяме, че очите са пряко свързани с мозъка и при нараняване на едното око, много бързо това може да се отрази и на другото , сподели в ефира проф. Александрова.

"Загубата на пигментация на косата, която традиционно се смята за признак на стареене, e страничен ефект на биологичен механизъм, който предотвратява развитието на мeлaнoмa. До този извод стига екип от учени от Toĸийcĸия медицински и стоматологичен университет. 

Реално няма човек, особено жена, когато види първият си бял косъм, въпреки, че това може да се случи дори в детска възраст. В реалност обаче клетките в нашето тяло са готови да дадат живота си като едни самураи в името на организма. Когато клетките произвеждащи меланин, бъдат подложени на стрес, и по-специално стволовите клетки, а тези са клетките които се делят. При стрес клетките спират да се делят. Там където се наруши баланса между раждането и смъртта при клетките създава условията за развитието на рак. така че побеляване или оцеляване, но с риск за придобиване на злокачествени заболявания, разясни в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Александрова.

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. Средното си образование е получила в 29 ЕСПУ (днес 29 СОУ "Кузман Шапкарев") в София, в паралелка с усилено изучаване на английски език – завършва го през 1984 г. с пълно отличие и златен медал. През 1991  е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология". Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991 г.). Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 5 глави в книги, над 60 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ "Св. Климент Охридски", като е преподавала / преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия и Турция. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 8 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител е на България в 6 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие. Ръководител е на над 100 докторанти (10, 6 от които вече са успешно защитили), дипломанти (35 успешно защитили), постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. 

Целият разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.