След няколко години няма да му казват никога повече "господин президент"

Оттеглянето на Румен Радев от поста президент на България, участието ни в Борда за мир на Тръмп и съвременните политически мъпети коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" поетът Стефан Иванов.

Това е поредният кандидат за месия. Най-вероятно ще бъде успешен в своето фарсово, медийно, политическо, предизборно изпълнение. Ще получи някакъв резултат. Ще каже колко хубаво ще оправи България за 800 дни, да кажем, или 300, или 50, или направо още утре всичко ще бъде наред. Толкова хубаво ще оправи, че след това никой няма да гласува за него. Може и да не си завърши мандата на това управление и така нататък. Но ние вече сме виждали нещо подобно, защото Стефан Янев, един от неговите служебни министър-председатели, се пробва да направи някаква партия.

Тя вече е забравена, както и самият Стефан Янев. За съжаление, това няма да стане толкова бързо с Румен Радев. Него ще го слушаме, ще го гледаме как бавничко говори, артикулира, продава някакви неща; за някои хора това ще бъде успешно.

За съжаление, много бавно ще мине този период с разочарованието и забравата му. Но и това ще се случи. Според мен той не по собствена воля и желание, точно в този момент, решава да се оттегли. Първият президент, който решава да се оттегли в българската съвременна нова история. И първият, който моментално ще тръгне да прави партия поради тази причина. А по чия воля решава? Той си знае най-добре.

Съвестта му ще му разкаже и ще му анализира ситуацията, рано или късно. За мен това е позорно и срамно дело. Ролята на президента е да сплотява така наречената ни нация.

А той и преди, и сега, и за в бъдеще ще сее раздори, дезинформация, лъжи. Няма да бъде проевропейски настроен, както и досега не е бил. Това е човек, който най-лесно може да бъде характеризиран със зеления цвят на светофара, примерно, или на нещо друго.

В момента той ще продължи напред. Рано или късно този светофар ще стане червен. И наистина ще му бъде показан червен картон от самите му гласоподаватели, които той изключително много ще разочарова.

Аз много се надявам това да не се случи в наистина катастрофални мащаби. Защото друг такъв подобен лидер и водач, политически мъпет, е Орбан в Унгария. Както се видя и на подписването по време на така нареченото уж учредяване на този борд, съвет и така нататък за мир. Ние, в лицето на Росен Желязков, министър-председател в оставка, без ратифициране, без подкрепа, без гласуване нито от Министерски съвет, нито от българския парламент, без никакъв разговор, никакъв дебат, изключително като провинциален шушумига, стигнахме до Тръмп. В компанията на Лукашенко и Орбан. Това е наистина политически нихилизъм.

Това е такава демагогия, лицемерие. То се прави само и единствено, за да може едни лица, които са в списък с финансови и икономически санкции – именно "Магнитски" и Пеевски – да излязат оттам. Това е такава блюдолизия, даже не блюдо, ами съвсем друго нещо се лиже, че няма накъде.

И едно правителство, което беше изметено с протести, неговият министър-председател в оставка ратифицира нещо, без то да е дебатирано. Това е поръчка. Вече, ако трябва да се върнем към господин президента, който можеше да бъде наричан "господин президент". Цял живот можеха да му казват "господин президент" хората. След няколко години няма да му казват никога повече "господин президент", защото той ще опетни името, паметта, завета си, завещанието си. И престижа си – завинаги.

И ще го направи по безобразен за самия себе си начин, надявам се – по-малко за България. Той никак не е глупав – той е прагматичен реалполитик, който се вслушва в изключително неевропейски думи.