Аличе Рорвахер: Надеждата не трябва да се превръща в убежище

Италианската режисьорка Аличе Рорвахер е специален гост в "Киното отвъд екрана" – Юлия Владимирова я срещна в Берлин в рамките на 38-ите Европейски филмови награди, където тя получи наградата European Achievement in World Cinema Award (Награда за европейски принос в световното кино).

"Трябва да внимаваме надеждата да не се превърне в порок, да не стане убежище", казва Рорвахер и уточнява, че за нея киното не е място за бягство, а форма на отговорност. "Не става дума просто да се надяваме на различен свят, а да се борим за различен свят."

С авторски почерк, който съчетава реализъм и поезия, приказка и социален поглед, Рорвахер се утвърди като едно от най-важните имена в съвременното европейско кино с филми като "Чудесата", "Щастливият Лазаро" и "Химера". Нейните истории често се връщат към миналото, но говорят директно за настоящето - за морала, паметта, общността и онова, което расте "отдолу", далеч от центъра на властта.

В разговора Аличе Рорвахер разкрива и детайли за следващия си проект – ням филм, който се връща към традицията на европейското нямо кино, за да постави въпроси към настоящето: "Искам да разбера дали нямото кино е просто миналото на звуковото или е друга форма на разказване."

На въпроса дали иска да е продължителна или по-скоро нова вълна в италианското кино, което има солидни мъжки традиции, тя отговори: "Когато говорим за велики режисьори, говорим за велики режисьори - независимо дали са мъже или жени" и допълни, че фиксирането върху понятието "женски поглед" понякога може да бъде ограничение: "Самото му назоваване като "женски" ни кара да губим една възможност – и за мъжете, и за жените." За нея истинското наследство в киното не е въпрос на пол, а на чувствителност и способност да се вижда светът отвъд очевидното.