Арт метълите "Лепръс" ще свирят в Joy Station

Прогресивна лудост от Норвегия. Сцената в столичния клуб ще потъне в мрак, така ще е. Скандинавците недолюбват силните прожектори. Което им отива. Символизиращи прогреса и прогресив рока, филигранни музиканти и инструменталисти - повелители и на шума, и на гръмката тишина, "Лепръс" е от групите, които не е нужно да чакаме дълго, за да видим в България. Те просто обичат да свирят тук, както казват при всеки техен концерт у нас. А любовта е взаимна – което и да е тяхно шоу тук е пълно с отдадени фенове на мелодичния и артистичен прочит на съвременния метъл, който норвежците поднасят над 20 години.

Актуалният албум на "Лепръс" Melodies Of Atonement – осми в тяхната дискография, беше горещо посрещнат и от критика, и от публика. Дългосвирещият запис се изкачи до 1-а позиция в UK Album Downloads и до № 3 в класацията UK Rock & Metal Albums, което си е голям успех за скандинавска формация в негостолюбивите чартове на Албиона. Някогашното недоразумение дали повече арт или метъл вече не стои между лидера Ейнар Солберг и неговите хора. Дискът бележи значителна промяна в посоката на групата. Както споделя фронтменът, основната цел е била да се премахнат оркестралните елементи и да се наблегне на чистия звук на петимата. Резултатът е по-директен, тежък и съвременен, едновременно разпознаваем и радикално различен от предишните им творби. Не бива обаче да се забравя, че предишният албум Aphelion изведе групата в новото десетилетие елегантно с най-динамичния и емоционален проект, излизал изпод перото на музата на лидера на бандата Ейнар Солберг. Сега квинтетът го надгражда – идейно и инструментално.

От своето създаване през 2001 г., именитите скандинавци непрекъснато се преоткриват, утвърждавайки се като едни от най-иновативните и влиятелни групи в прогресив метъл сцената. Винаги силно емоционални и експресивни на живо, те са като прецизен часовник в студио, откъдето вадят по албум през година от 2009 насам. С всяко свое издание те надграждат амбициите си и печелят все по-широка публика. Китаристът Тор Одмунд Сурке получава все повече главни роли - и като композитор, и като звуков архитект, с неговия 8-струнен инструмент дърпа конците на дългоръките сенки. Певецът споделя, че песните са създавани и записвани по най-различни начини – от джем сесии, през идеи, които нахвърля вкъщи и развива с групата, до пиеси, в които дори допускат феновете в процеса. "Това е най-разнообразната ни творба", казва Солберг, а критиката приема изданието със силно позитивни ревюта. Албумът носи заряд от прог, джент, поп, фънк, трип-хоп и електроника, но резултатът е далеч по-внушителен от сбора на тези влияния. Никой не звучи като "Лепръс" и т.н. Те са професионалисти, те са от Норвегия, те също са от онези странни композитори, които стряскат с иновативните си похвати. Формацията е определяна като прогресив, но с елементи, които чупят рамката и оформят цялостната концепция. Бандата е ако не друго, поне суперинтересна. Целият техничарски шум се плъзга по електронни подложки от вихрещия се на двойния синт Солберг – лошото момче на класа, което държи и основната вокална линия.

Агресивна по странен начин, музиката на "Лепръс" иска слушане. А припяването и от двамата китаристи допълнително усложнява възприемането й от хлапетата. Няма да ви лъжа - ако не сте подготвени за музикалния взрив, който забъркват норвежците, те ще ви звучат повече като какофония, отколкото симфония на добрия музикален вкус, какъвто е той за ценителите. Гениалното почти винаги се оценява трудно и иска време. Факт. Тази група, също както нойз кор бандите, да речем, или я обичаш, или не я дишаш. На границата на поносимото - образно казано, дразнение с ритъм и смяна на темпа чисто пеене и истерично врещене. Ама си има яко виене на воля. Психотерапията на "Лепръс". Кой обаче е пациент и кой лекуващ тук? Хм, трудно е да се каже! Действат като ураганен леден вятър, обърнал внезапно посока към лятото, което току-що е влязло в правата си. Това е част от меланхоличния футуризъм на вокалиста, фронтмен, кийбордист и душа на бандата Ейнар Солберг. Той е обсебил цялото му същество и по време на концертите. Певецът се мятка сякаш нещо отвътре го изгаря, нещо, което иска да излезе. Пуска го, а той желае да се "всели" в нас. Е, да вярно, на места може да изглежда, че се престарава със скачането и истеричното хвърляне по сцената и върху клавишните, но така е с изблиците на лудост. Каквото обаче и да кажа, трябва да им се признае, че тези момчета определено са доста смели музиканти. Петимата разбират как да намират пътя си в експеримента и така да стигнат и иззидат с изискан маниер мелодии и силна идентичност, заради която нямат сбъркване.

Още по-интригуващ е фактът, че Eйнар Солберг и компания пристигат с две обещаващи формации от съвременната прог сцена – норвежците Crystal Horizon и британците  IHLO, които бързо се утвърдиха като едно от най-интересните нови имена на днешния прогресив метъл. Съчетавайки модерни ритми, атмосферични пасажи и тежки, прецизни структури, групата изгражда собствено звучене, което балансира между мелодичност и техническа дълбочина. Дебютният им албум Union беше посрещнат изключително добре както от почитателите, така и от критиката. Концертите им впечатляват с плътно звучене и силна емоционална интензивност. IHLO е част от новата вълна прогресив метъл формации, които комбинират съвременен саунд с кинематографично усещане и убедително сценично присъствие. И ако първият албум възбуди в известна степен тревожно неведение какво да очакваме от следващия, то актуалният Legacy с лекота прескочи вечния синдром на "трудния втори".

Crystal Horizon е нова норвежка прогресив метъл група, която привлече внимание със своя модерен и атмосферичен подход към жанра. Квартетът съчетава тежки китарни рифове, ефирни мелодии и динамични аранжименти, характерни за скандинавската прогресив сцена, но поднесени със свежа и съвременна естетика. Бандата впечатлява и с лирически герои, които не се страхуват да се вслушват в себе си, а и със силен фокус върху детайла и ясно изградена идентичност, което позиционира четримата  като обещаващо свежо име на европейската прогресив метъл карта и логично е допълнение към обиколката от този мащаб. В тази конфигурация, предстои вакханалия от мат, арт, пост и екстремен прогресив метъл, който разширява понятията блек и дарк. А като добавим, че и повече от музикантите в тези формации имат класическо музикално образование, бликащо на талази по време на срещите им с публика, границите на стиловете май съвсем се размиват с богатство от звуци и философски наситени, изключително красиви текстове... Странен саунд - на ръба на симфонията, убеждаващ, че понякога и в дисхармонията се крие чудовищна хармония. Извинявам се за тавтологията.

Дали казах в началото, че съвместният концерт на "Лепръс" IHLO и Crystal Horizon предстои в софийския клуб Joy Station идния петък?