Автор:
Радослав Чичев
Новина
Съвременните насоки във визуалните изкуства: между практиката и теорията
понеделник 26 януари 2026 16:27
понеделник, 26 януари 2026, 16:27
Филип Стоилов, Никола Стоянов, Христо Калоянов и Красимир Терзиев (отляво надясно)
СНИМКА: Радослав Чичев
Размер на шрифта
Как се създава и осмисля съвременното визуално изкуство днес? Има ли общи насоки или живеем в свят на множество паралелни художествени практики? Каква е ролята на теорията, публиката и институциите? Доколко социалните и политическите събития влияят върху творческия процес?
Тези въпроси са във фокуса на предаването "Гласът на времето", в което участват: Красимир Терзиев – художник, Христо Калоянов – куратор и критик, Филип Стоилов – изследовател в областта на литературната теория и критика, и Никола Стоянов – фотограф и философ. Разговорът започва от изложбата на Красимир Терзиев "Реконструкции на предстоящото II" в галерия "Куб" на Топлоцентрала и постепенно се разгръща към по-широк дебат за съвременното визуално изкуство, времето и критическата мисъл.
"Днес няма една доминираща посока – визуалните изкуства се развиват в множество паралелни и често противоречиви процеси." Събеседниците се обединяват около разбирането, че съвременното изкуство се освобождава от нормативната естетика и работи свободно с наследството на миналото, като разглежда архива не като склад, а като активен инструмент. "Архивът не е склад, а инструментариум, с който артистът мисли настоящето."
В разговора се поставя и въпросът за връзката между теорията и художествената практика – не като противопоставяне, а като взаимно допълващи се. Особено внимание се отделя на ролята на публиката, която в съвременното изкуство вече не е пасивен наблюдател, а активен участник в изграждането на смисъл, както и на кураторската работа като посредник между автора, пространството и зрителя.
Дискусията засяга и политическото измерение на изкуството, умората от образите в дигиталната среда и необходимостта от устойчиви институции и ясни културни политики в България. "Изкуството не променя директно света, но променя начина, по който го мислим."
Разговорът завършва с поглед към бъдещето, не като търсене на радикално нови форми, а като нужда от последователност, критическа рефлексия и институционална памет.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!