"Албион": в градината на скръбта

"Албион"– спектакълът на Младежкия театър "Николай Бинев" – има своята втора премиера, след като се игра за първи път под режисурата на Зафир Раджаб на 25 януари. С него зрителите се впускат в търсенето на щастливото си място, навлезли напълно в градината на скръбта, носталгията и копнежите.

Пиесата на Марк Бартлет провокира въпросите за саморазрушението и за пътя на човека, сблъскал се с най-голямата болка.

Успява ли той и как да открие своите лични механизми за самосъхранение след срещата със скръбта и възможно ли е тя да напусне съществото му завинаги?

"Скръбта си има своята патология – каза в "Артефир"режисьора, автор на сценичната адаптация на "Албион", Зафир Раджаб. – В такива моменти човек търси компенсаторни, чрез които да може да се справи със загубата. Едно от тези неща, според мен, е да намери спасение в някакво място, което нарича "дом”. Или което свързва с детството си, защото именно в него човек доста често се чувства защитен, обичан, обгрижван."

Така лекува скръбта си и главната героиня в пиесата – след голямата загуба, която преживява, тя закупува имението на чичо си, в което е прекарала детството си, и се опитва да го възстанови, с идеята да се завърне към щастието си.

"Това е най-ценното на носталгията или на болката от нея – когато я изпитваш, означава, че си живял в онзи момент, че си бил щастлив", допълни още Раджаб.

"Тази пиеса е със страшно много теми. Вътре има политически нюанси, теми за идентичността и състоянието на нацията, теми за отношението между родител – дете, дъщеря – майка, както и любовна тема. Разбира се, цялото това нещо, всички тези случвания, аз съм ги фокусирал и събрал в темата за мястото и носталгията и скръбта", разясни режисьорът.

Актьорският състав на спектакъла включва Койна Русева, Кирил Недков, Елеонора Иванова, Станка Калчева, Рая Пеева, Георги Гоцин и други. Преводът е на Сава Драгунчев, сценографията и костюмите – на Елис Вели, а композитор е Ян Руменин.

Защо Зафир Раджаб подхожда към текста на Марк Бартлет като прави "киномонтаж в театъра"? Какво от Чехов откриваме в "Албион"? С какво политическият контекст в пиесата се доближава до този, в който се намираме и ние в момента? Защо имаме нужда да запълним тишината с думи и кога най-силно усещаме необходимостта "да хванем гората", или личната ни градина?

Чуйте в звуковия файл.