Философията пред квантовата физика и ерата на изкуствения интелект

В деня на публичната лекция на проф. Ангел Стефанов, посветена на "Философски проблеми на квантовата физика", вниманието ни е насочено към разсъжденията на доц. Борис Грозданов от Институт по философия и социология при БАН. В ефира на  "Нашият ден" той очерта широк философски хоризонт – от смисъла на познанието до предизвикателствата на изкуствения интелект.

Според Грозданов философията в най-общия си смисъл е стремеж към разбиране на света. Тя се опитва да даде отговор на въпроса какво представлява физическата вселена, как е устроена и как функционира, за да може човекът да открие своето място в нея. Това търсене не е свързано с бягство или достигане на друго пространство – ние винаги сме "тук и сега" – а по-скоро с процес на самопознание и осмисляне на човечеството като цяло.

От тази гледна точка пътуването не е преодоляване на географски или физически граници, а епистемологичен път – движение към по-дълбоко разбиране на себе си и на света. Именно в този процес се вписва и съвременната ситуация, в която човешката еволюция вече е неразривно свързана с развитието на технологиите.

Грозданов подчертава, че днес се намираме на исторически водораздел. За първи път развитието на технологиите започва да се поема от интелигентност, различна от човешката – изкуствения интелект. Все по-често именно изкуствени модели решават сложни проблеми не само в програмирането, но и в науката. Той даде пример с постиженията на DeepMind и модела AlphaFold, който за кратко време успя да визуализира огромен брой протеинови структури – задача, изискваща колосална изчислителна мощ.

Тези процеси водят до постепенното преминаване на ключови сфери от човешкото съществуване към технологично и все по-автономно управление. Затова, по думите на философа, вече не можем ясно да разделим биологичната еволюция на човека от технологичната.

На въпрос за съвременното състояние на света и видимото господство на невежество, често съчетано с агресия, Грозданов предлага по-общ прочит. Той смята, че това, което наричаме невежество, често е съзнателен избор – отказ от опознаване на други гледни точки, ценности и пътища на развитие. Алтернативата, а именно отвореността към множество перспективи, е трудна и изисква усилие, което не всеки е готов да положи.

Дори и най-отвореният човек обаче не е в състояние да обхване всички възможни гледни точки – нито практически, нито епистемологично. Затова единственият реалистичен хоризонт остава постепенният, прогресивен модел на развитие. Парадоксално или не, именно изкуственият интелект, а не човекът, е този, който потенциално би могъл да интегрира огромно разнообразие от перспективи.

В края на разговора доц. Грозданов отправи покана към всички заинтересовани. Публичната лекция на проф. Ангел Стефанов започва в 11:00 часа, в залата на втория етаж на сградата на ул. "Патриарх Евтимий" №6 – една от сградите на Института по философия и социология при БАН. Лекцията е част от инициативите на секция "Философия на науката" и, по думите му, обещава да бъде изключително интересна за всеки, който се вълнува от философските интерпретации на съвременната физика.

Слушайте!