Жълтата къща в Бусинци: когато една мечта се върти като колело

Едно радиостудио може да бъде много повече от място за разговори. Понякога то се превръща в своеобразна капсула на времето, в радиоателие, където вместо думи се "извайват" мечти. Именно така започва срещата със Стефка Бонева в ефира на "Terra Култура" – с грънчарско колело в студиото и с мисълта, че в забързания ни свят все по-рядко си даваме време да мечтаем истински.

А мечтите, както казва Бонева, не се случват "от днес за вчера". Те се градят бавно, стъпка по стъпка, докато колелото на живота се върти – точно като грънчарското колело, пред което човек застава с търпение и вяра. Вратите се отварят неочаквано, но само ако преди това си имал смелостта да започнеш.

Мечта, започнала преди десетилетия

За Стефка Бонева тази мечта зрее от десетилетия. Реалните ѝ стъпки обаче започват преди пет години – с нещо съвсем скромно: една маса пред музейната сбирка към Музея за керамика в село Бусинци. Оттам пътят я отвежда до покупката на стара къща, две години реставрация и раждането на Грънчарницата "Жълтата къща".

Мястото не е избрано случайно. Бусинци е малко село с голямо минало – някога силен център на грънчарството, дал отражение далеч отвъд днешните граници на България. Тук се заражда т.нар. Западна грънчарска школа, а още през 1895 г. отваря врати първото училище за керамика в страната. За Бонева връщането на живота в Бусинци не е просто лична кауза, а дълг към тази забравена история и към красотата на съдовете, създавани тук.

Лудостта да повярваш

"Важно е да направиш първата стъпка", казва тя. Защото иначе мечтата остава само желание, а след време човек се обръща назад с усещането, че е чакал прекалено дълго. Пътят обаче не е самотен. Основната подкрепа за Бонева идва от семейството ѝ – родители, съпруг и деца, които повярвали в нейната "лудост" да възроди една почти забравена школа.

Жълтата къща – отворена за всички

Днес Грънчарницата "Жълтата къща" работи почти всеки ден от 10:00 до 16:00 часа. Ако се случи да е затворено, едно телефонно обаждане често е достатъчно вратата да се отвори. Мястото посреща и малки, и големи – деца, възрастни, любопитни, търсещи допир до глината и до историята.

Слушайте!