Автор:
Таня Димова
Новина
Народните читалища – отново символ на модерността
Юрий Вълквоски представи първата онлайн карта и база данни за 3597-те читалища в България
сряда 28 януари 2026 16:38
сряда, 28 януари 2026, 16:38
СНИМКА: karta.narodnichitalishta.bg
Размер на шрифта
Читалищата в България вече са видими на първата онлайн карта. Тя е интерактивна и събира на едно място информация за всичките 3597, като дава ясен поглед върху разположението им и основните им характеристики.
"Това е инструмент, който ни позволява да видим читалища, които имат определени дейности, и читалища, на които им липсват някакви неща. С нея бихме могли да планираме цялата тази голяма тема за достъпа до култура, за която толкова говорим", обясни в "Артефир" Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация "Народни читалища".
Картата е резултат от съвместната му работа с доц. Евгения Сарафова от Геолого-географски факултет на СУ, Адриан Николов и Петя Георгиева– старши икономисти в Института за пазарна икономика и всички технически лица и доброволци, които са замесени в процеса. Проектът е част от инициативите по случай 170 години от създаването на първото българско читалище и се реализира с финансовата подкрепа на фондация "Лъчезар Цоцорков".
Създадена като публичен инструмент за ориентиране, сравнение и по-добро разбиране на мащаба и разнообразието на читалищната мрежа, картата на народните читалище в България осигурява достъпност, партньорство и прозрачност.
"Читалищата са единствените, които могат да предоставят информация в много части на България, а в малките населени места са се превърнали в истински общностен център, който изпълнява важни социални функции" – разяснява Вълковски. – "Освен това те са мрежата, която има най-голямото възможно покритие на цялата територия на страната. Ако искате да стигнете до места, където досега не сте били, ако искате културата да стигне дотам, ако искате да направите нещо различно – тази карта е за вас. "
80% от читалищата са в селските райони. Като истински обединяваща институция в България, те имат просветителска дейност. Дават здравна информация, разяснения за въвеждането на еврото като основна валута у нас, насоки за борбата с дезинформацията. Преди всичко обаче дават на хората възможност за общуване – живо човешко общуване, което ги обединява и насърчава да създават заедно.
"Имаме една огромна, много интересна мрежа с голям потенциал, която обаче е оставане да се оправя сама", подчертава Юрий Вълковски.
По негови думи читалищата имат нужда от инвестиции в обучения и в това да им се даде повече възможност да обменят добри практики помежду си.
"Над 12 хил. души работят в читалищата, около 50% от персонала е с висше образование. Това, което обаче за мен беше много важно и притеснително, е че 70% от читалищата казват, че за 3-годишен период не са участвали в нито едно обучение. Защо това е важно? Защото сумата за държавна субсидия на читалищата се увеличава, но всеки, който се занимава с управление на културни процеси и културен мениджмънт, знае, че не става дума само за пари. Парите не стигат, това е ясно, дори увеличаващата се субсидия е крайно недостатъчно, но това, което не достига всъщност, е възможността на тези хора да бъдат обучавани – да навлизат новите технологии при тях, да бъдат обучавани за нови начини на работа с публики, за нов тип мениджмънт, маркетинг и комуникация", посочва изпълнителният директор на фондация "Народни читалища".
Цялата база данни е налична на сайта на фондацията. Базата е следствие на обединяването на данните, подедени от НСИ, НАП, МФ и Министерство на културата.
Тъй като целта на първата интерактивна карта на читалищата в България е да се осигури прозрачност и лесен достъп до информация за състоянието на тези институции в цялата страна, тя има форма за обратна връзка. Идеята е освен видимост, да предлага и платформа за подкрепа.
"Читалищата отговарят на местните нужди и това, което можем да направим, е да видим дали ние като граждани, с нашите знания и умения, можем да им помогнем", допълва още Юрий Вълковски.
Той припомни, че в своя генезис читалището е символ на модерността.
"Вместо да създаваме десетки нови младежки центрове и центрове за работа с деца, имаме я тази мрежа – нека инвестираме в нея. От една страна, държавата, а друга – ние като граждани. След като нашите прадеди са инвестирали, нека и ние се върнем да направим същото."
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!