Защо вещите ни се развалят по-бързо и кой плаща цената

Темата за планираното остаряване и все по-краткия живот на вещите, които използваме, беше във фокуса на разговора в ефира на "Нашият ден". Повод за срещата беше публикация в платформата за климатични знания "Климатека", посветена на правото на ремонт и устойчивото потребление.

Затова гост в студиото беше Елица Капушева – социален и културен антрополог и автор в "Климатека", която от години изследва връзката между ежедневните ни практики, икономиката и въздействието им върху околната среда.

Според нея част от проблема се крие в това, че често първоначалната цена на дадена стока не изглежда висока. Именно това ни подвежда и ни кара по-лесно да се поддаваме на покупки, които впоследствие се оказват с ниско качество. Вместо ремонт се стига до подмяна, защото поправката рядко изглежда оправдана. Така все по-често в ежедневието си се сблъскваме с предмети, които до съвсем скоро са издържали значително по-дълго, а днес жизненият им цикъл е осезаемо по-кратък.

Особено показателен е примерът с електронните устройства. Въпросът дали наистина притежаваме нещата, които купуваме, излиза на преден план най-вече при тях. Поддръжката на софтуер, услугите, включени в цената, и решенията на компаниите могат в един момент да направят напълно изправно устройство неизползваемо. Това ни поставя в зависимост и често ни принуждава да купим следващия модел, без повредата да е по наша вина.

Тази зависимост става още по-осезаема при смарт-устройствата за дома, където за обикновения човек е все по-трудно сам да се ориентира. Функционирането им зависи от софтуерна поддръжка, която може да бъде прекратена, и така оптималната им работа да се окаже под въпрос.

Подобна логика действа и при облеклото. Цената на нова дреха често е по-ниска от тази на ремонта или корекцията ѝ, което допълнително обезсмисля поправката. В същото време обаче се наблюдават все по-силни движения срещу бързата мода. Те се пресичат с общностите за право на ремонт и насърчават хората да разбират по-добре как са направени дрехите им, от какви материали и как могат да удължат живота им. Така се съхранява и "историята" на самата дреха.

Елица Капушева обяснява, че идеята за право на ремонт днес съществува на две нива. Едното е институционалното – с приетата през лятото на 2024 г. директива на Европейския съюз, която цели да стимулира ремонта на определени групи стоки, основно електроуреди за дома, мобилни устройства и компютри, като списъкът предстои да се разширява. Директивата предвижда и конкретни мерки, които държавите членки трябва да въведат на национално ниво. В България това по план е трябвало да започне още тази година, но засега няма публична информация дали темата изобщо се обсъжда.

Другото ниво е общностното. Там се създават пространства за споделяне на умения, знания и дори инструменти.

Слушайте!