Светите Три светители и връзката между вяра, култура и история

Празникът на православните богословски факултети и духовни академии се отбелязва в деня, посветен на тримата велики църковни учители, богослови и просветители – Свети Василий Велики, Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст. Те са почитани като равни по своите дарования, заслуги и святост, както и като защитници на православието от еретическите учения. Повече за историята и значението на този ден разказа богословът Ана-Мария Кръстева в ефира на "Нашият ден".

По думите ѝ светите трима светители живеят в края на IV и началото на V век и имат особено голяма роля в историята на Църквата. Тяхното влияние, осъществено чрез безценните им богословски трудове, остава неделима част от православната духовност и до днес. Още приживе те се утвърждават като класически автори в християнската книжнина, които с изключителна точност изразяват учението на Църквата.

Ана-Мария Кръстева припомня, че през IX век в Константинопол сред християните възниква разделение според предпочитанията им към един от тримата светители. Така се оформят групи, наподобяващи партии – василити, григориани и йоанити. Тази нездрава тенденция в духовния живот е прекратена с въвеждането на общото им честване на 30 януари, установено от Константинополската патриаршия през 1076 година. Според църковното предание тримата светители се явяват във видение на митрополита на град Евхаита в Мала Азия – Йоан, който известява за това патриарха.

По-късно този ден започва да се отбелязва и като празник на гръцкото образование и книжовност. Това се случва във време, когато Източната църква съзнателно се обръща към своите древни отци, писали през Златния век на светоотеческата писменост – епохата, в която живеят тримата светители.

По време на Българското възраждане, отбелязва Ана-Мария Кръстева, повечето образовани българи са гръцки възпитаници, завършили елитни училища. Те честват Светите Три светители като празник на гръкоезичното образование и култура, а впоследствие тази традиция е пренесена и у нас. Така празникът се утвърждава като официален ден на богословските училища в България. Днес той е празник на всички православни катехизични школи, духовни семинарии, духовни академии и богословски факултети.

В разговора е засегната и връзката на този ден с българската история. Ана-Мария Кръстева подчертава, че на същата дата Църквата отдава почит и на Свети благоверен цар Петър, син на цар Симеон Велики. Макар да е добре познат като историческа личност, малцина знаят, че цар Петър е канонизиран за светец, което придава на празника още по-дълбоко духовно значение.

Слушайте!