Кръстникът на авангардния ъндърграунд Марк Рибо пристига у нас

Предстои анонс към вниманието на истинските меломани в очакване на Марк Рибо.

Тоест, авангард в едната ръка и ъндърграунд – в другата, а между двете – електрическата китара "Фендер Джагуар", модел 1963-а година, онзи характерна беладжийка, която обви в легендарен ореол не само своя майстор - звуков естет, но и всички потрошени от нея мелодии, хармонии, флажолети, рифове и слайдове. Безспорно романтична препратка към 60-те години и времената на музикални и социални революции.

Един от кръстниците на авангардния ъндърграунд от Ню Джърси пристига по покана на "Аларма Пънк Джаз" за солов концерт с новия си албум Map Of A Blue City, в който отново след Songs Of Resistance от 2018 година се завръща към песенната форма, следвайки житейската си и гражданска максима "I sing only in times of emergency" ("Пея само във времена на крайна необходимост"), каквито очевидно са и сегашните времена.

Мястото на действието е "Пространство 108", както е позната сред ъндърграунда Голямата зала 4 на Федерацията на научно-техническите съюзи на ул. "Г.С.Раковски" 108. Датата – 4 февруари, вратите отварят за  публика в 20ч. 71-годишният американски китарист, композитор, аранжор и повелител на струната е на фронта както си го знаем – безкомпромисен по отношение на творческата меркантилност и встрани от медийния шум, той е необходимото "зло" в съвременната музика. Винаги с честен ритъм, който не подменя смисъла. По-големите лейбъли едва ли някога ще успеят да го изкушат с договор, но винаги тайно ще се радват на проектите му, защото всяко негово издание е вдъхновило доста от мултимилионните им "нови открития". С начина, по който разказва, за изразените позиции и, разбира се, с композирането на велики песни.

Както винаги, така и сега, Марк Рибо, наречен "един от основателите и главен идеен идеолог на движението "Радикална еврейска култура", е като магьосник, който вади заек от два пъти по-малка шапка;  издърпва – стил след стил, а и поднаправление – от музиката – и подсъзнанието: рок, джаз, блус, фолк, ноу уейв, уърлд, авангард, боса-нова и ретро, проза и поезия. Минимализъм в максимален екшън. Който рисува неповторимите си пейзажи с церителната сила на йод – за незарастващи рани. С мъдростта и хумора, но и с мощта на воина Йода. С йога – завръщането към великия Източник, от една страна, и още: чистата математика на вътрешното същество, според Ошо.

Енигматичният китарист Марк Рибо има в обширната си дискография изключително разнообразни китарни албуми, сред които по музика на Джон Зорн – той е постоянен член на групите на Bar Kokhba и Electric Masada, но участва и в редица други проекти на Зорн, записани с корифеите Бил Фризел и Тим Спаркс, филмовите издания на нюйоркския авангарден композитор. Марк Рибо е и любимият китарист и близък приятел на Том Уейтс, в чиито творби участва близо 4 десетилетия. През 80-те е китарист на супергрупата Lounge Lizards на Джон Лури. Струните му пеят още за Елвис Костело, Сусана Бака, Арто Линдси, Елтън Джон, МакКой Тайнър, Мду Моктар, Робърт Плант, Джон Медески, Ник Кейв, Лори Андерсън. Да не говоря за неотразимото му сътрудничество с фрийк-кънтри-джаз ветерана от Грийнсбъро – Юджийн Чадборн. Дори само богоподобния идиот Майк Патън да беше озвучила китарата на Марк, той пак щеше да остане неотделима част от историята на т.н. модерен авангард, тъй като един само човек с една гласовита китара съумя да помогне в  изграждането на съвсем отделни и различни звукови образи и стилов натюрел. На базата на чистата импровизация. А тя е онази част от партитурата, която пише съзидателната лудост.

Соловите изпълнения на Рибо на живо са непредсказуеми преживявания, които създават звукова матрица от памет, свободни импресии и експресии, дух на времето, блус и извънземни радиосигнали, които винаги държат присъстващите на ръба на стола. Пейзажът не е само звуков, но и визуален. Вероятно се сменят няколко различни вида филми. Понякога са като грандиозна епична панорама на тема религия, с големи битки и така нататък. В други моменти наподобяват клаустрофобичен съспенс на ужасите, саундтрак за въображаем "джиало" филм.

Неспиращото омерзение и презрение към всевъзможни алчни политики, което музикантът никога не е крил, като че ли днес се проявява още по-ярко и категорично. Той е един от най-яростните противници на Доналд Тръмп . Да припомня, че беше сред артистите, които поеха отявлена съпротива настоящия президент още в деня, в който милиардерът положи клетва като държавен глава за първи път. Рибо също многократно е критикувал Тръмп, но – разлика от британския си колега Роджър Уотърс, без да помпа излишно своето човешко его, а като изразява позициите си чисто творчески.

"Съществува огромно противоречие да правиш подобна политически ангажирана музика – как да протииводействаш на нещо, без да станеш част от него, как да не се превърнеш накрая в нещо, което мразиш, преди системата да те смачка. Понякога е трудно да осъзнаеш какво точно ти се случва. Да, всички допускаме грешки, но за щастие се учим от тях", коментира Рибо. 

Той е на мнение, че ако всяка общност по интереси – независимо от това какви са те, даде отпор на диктатора – който и да е той, светлата сила ще удържи победа накрая. Именно в това е силата и призванието на изкуството, на общността, па било тя и неголяма.

Тъкмо за нея  Марк плете уникалните си сола, подобно многокаратова паяжина. А, ако не сте наясно с един факт: всички паяжини са различни – на света не съществуват две еднакви, и в тях увърта консуматорското съзнание на масовата публика. Смята, че музиката за ширпотреба, както и всичко подобно, е обречена да бъде безлична. Тя е като Макдоналдс и жълтата преса. А Марк Рибо - тоя вечен партизанин на културния фронт, е сигурен, че някъде там винаги ще има публика за всякакъв вид странна, особена, по-предизвикателна работа в тази сфера. Без кспериментиране, без авангарда, културата умира. Ето какво смята той:

"Виждам изкуството като жизнено необходимо за човека, не като обикновено забавление. Особено във времена като настоящите. Нуждаем се от храна, за да живеем, покрив, за да сме сигурни, секс, за да продължим рода си, и изкуство, за да храним мозъците си – за това живеем, дишаме и се възпроизвеждаме. Ако го нямаше, какъв би бил смисълът да продължаваме?"

И новите му пиеси са композирани от вездесъщ сингър-сонграйтър и виртуозен инструменталист, като атмосферичен апотеоз и свръхмодерен опус за напреднали, в който Франк Запа, "Пинк Флойд" и "Соник Ют" удрят джем на обща сцена.

Преди хедлайнъра ще видим една прелюбопитна птица – италианката Анна Гарано, изумителна китаристка, но и находчив композитор, чиито струни волно плуват както в небесата на класиката, така и върху вълните на фламенкото. Нейните композиции са еманация на знанията, придобити по време на специализацията й по музикология и история на музиката в родния й Триест, обаче и на завидния опит като артист, концертиращ по света с какви ли не експериментални проекти. Завършила класическа китара при Бруно Тонаци и Пиерлуиджи Корона. Записвала с Марк Рибо, още – с Алесандро Фогар, Ирене Калисваарт и Винисио Капосела, а в репертоара й присъстват и оригинални аранжименти закитара на пиеси на Евън Лури и Джон Зорн.

Дали ще лаещ на кръпки блусмен, разнежен баладист, надрусан дадаист, нахъсан рокаджия или пъклен алтърнатив философ, предстои да разбрем на живо. Човешко, твърде човешко е да не успееш да устоиш на тозидушевен подтик, присъщ според лаиците само на Твореца – да създаваш и... да рушиш сътвореното. Няма какво да се лъжем – Марк Рибо пообърка представите за съвременната музикална култура и субкултура. Тъмна територия, запазена за малцина като него. Концертът му у нас е част от кратко европейско турне от 8 дати от Осло до Женева, като софийската е единствената на Балканския полуостров. Изключително рядък шанс.

Авангардистът на една китара разстояние в столичното "Пространство 108" тази сряда.

Чуйте в звуковия файл.