Децата не са проблем на системата, а жертви на системен провал

Смъртта на ученик след продължителен тормоз и неглижирани сигнали за насилие отново постави болезнения въпрос: способни ли са институциите в България да защитят децата – навреме, адекватно и с грижа за психичното им здраве?

След случая с Билгин в "Нашият ден" говорим за насилието над деца не като изолиран инцидент, а като симптом на дълбоки дефицити в образователната, социалната и правната система. Събеседник в предаването е Мария Брестничка – програмен директор на Национална мрежа за децата.

Националната мрежа за децата настоява, че трагедията в село Нова махала е следствие на "системен провал". Брестничка подчертава, че това не е изолиран случай и припомня нашумелия сигнал за насилие в детската градина в Каблешково.

"За съжаление дори в случая да бъде изяснена вината на един конкретен възрастен това не би решило проблема. Всъщност системата се задейства едва когато стане твърде късно – когато детето е жертва на насилие, на системен тормоз, на щети. Крайно време е да видим много ясен отговор от страна на институциите – МОН, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на здравеопазването – минимум тези четири институции да предприемат спешни и координирани мерки, така че нито едно дете повече да не става жертва на този системен провал", коментира Брестничка.

Само около 40 % от случаите на насилие – при деца и възрастни – биват сигнализирани. Детето, по думите на Брестничка, се намира най-ниско във властовата верига – винаги някой взима решения вместо него. В случая с Билгин сигнали са подавани още през 2021 година – защо не се е задействала системата, пита Брестничка. Страхът на училищата "да не се разчуе" е една от причините подобни сигнали да бъдат спирани, допълва тя. 

Каква е разликата между възпитание и насилие? Отговорът е – в отношението, смята програмният директор на Националната мрежа за децата. Според Брестнчика децата, които "не пасват",  отличават се с девиантно поведение, не бива да се възприемат като "проблем на системата", който се решава с местене от клас в клас. Промените в Закона за училищното и предучилищното образование говорят отново за засилване на санкции.

"Децата не учат чрез санкции", изтъква Брестничка и добавя: "Ако системата не ги подкрепя, какво от това, че ще ги санкционира?"

"Образователната система показва на децата, че тяхното мнение няма значение", посочва Брестничка като причина за страха и липсата на увереност у децата да сигнализират проблем и да търсят подкрепа от възрастните.