Гени и живот: защо остаряваме различно

Понятието "оксиморон" често се обяснява чрез примера "млад старец" – съчетание на несъвместими думи. В реалния живот обаче това словосъчетание не звучи толкова парадоксално, защото всички остаряваме по различен начин. Някои хора запазват младежки вид и енергия дълго след възрастта, която обикновено свързваме със старостта.

Именно затова фигури като София Лорен неизменно предизвикват любопитство. Когато я питат на какво дължи добрата си форма, тя отговаря с присъщия си хумор – че не се изгърбва и не мърмори. Но зад подобни отговори мнозина подозират по-дълбок фактор: наследствеността и "добрите гени".

Доколко обаче остаряването е предопределено от гените и доколко – от начина ни на живот? С този въпрос започва разговорът с Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Българска академия на науките. Настоящият текст представлява преразказ на негово публично изказване в медиен формат.

Според проф. Милошев въпросът "гени или среда" изглежда прост, но всъщност е изключително сложен. Научните изследвания често се опитват да го сведат до удобна формула – например 50% генетика и 50% начин на живот. Той дава пример с мащабно изследване на израелски учени, обхванало стотици хиляди хора в продължение на години, което стига именно до подобно заключение. Въпреки това професорът признава, че не е напълно убеден в подобно "равно деление".

По думите му подобно съотношение е твърде опростено и дори подвеждащо. Както шеговито отбелязва, "50 на 50" често означава просто "или ще стане, или няма да стане". Реалността, особено когато става дума за човешкия организъм, е далеч по-многопластова.

Ключът е в индивидуалния опит. Всеки човек живее в различна среда и се сблъсква с уникална комбинация от събития. Проф. Милошев прави важно разграничение между "стрес" и "дистрес". Стресът може да бъде и положителен – например силни емоции от концерт или среща с приятели. Дистресът обаче е онзи прекомерен натиск, който преминава границата и води до негативни последици – тежки загуби, травми, продължително напрежение. Именно съотношението между тези преживявания, заедно с начина на хранене, навиците и възможните злоупотреби, оформя начина, по който остаряваме.

Когато всички тези фактори се "наложат" върху индивидуалната генетика, става ясно защо не може да има универсална формула. При някои хора гените може да имат по-голяма тежест, при други – средата. Съотношенията варират: 30 към 70, 40 към 60 или нещо съвсем различно. Именно това разнообразие е обект на съвременните изследвания в областта на епигенетиката.

Проф. Милошев обяснява, че науката вече разполага с инструменти за определяне на т.нар. биологична или епигенетична възраст. Чрез генетични и епигенетични тестове може с висока точност да се установи "на колко години" е организмът ни в биологичен смисъл – възраст, която често не съвпада с годините, които сме преживели по календар.

В основата на тези различия стои и начинът, по който работят гените ни. Макар всички хора да имат приблизително еднакъв брой гени и по същество едни и същи гени, разликите се крият във вариантите им и най-вече в тяхната активност. Един и същ ген може да "работи" с различна интензивност – по-бързо или по-бавно, постоянно или само за кратки периоди. Именно това ниво на активност, което учените наричат генна експресия, обяснява защо хората остаряват толкова различно – и защо "младият старец" понякога се оказва не оксиморон, а реалност.

Слушайте!