"Рисковете от 0 и 1 в любовта" – между човешкото и дигиталното

В ефира на Terra Kultura започва новата тематична поредица "Имало едно време февруарски истории за любовта". Тя се развива в четири последователни епизода – на 4, 11, 18 и 25 февруари – и събира на живо в радиоефира истински истории за любовта, разказани от самите им автори. Всеки участник преминава през три задължителни въпроса, а в края разказът получава свое заглавие и остава част от радиоколекцията на предаването с името на разказвача.

Първият разказвач в тази февруарска поредица е Михаил Заимов, чиито думи в ефира очертават не просто лична история, а философско размишление за човека, любовта и мястото им в съвременния свят.

Михаил Заимов се определя като малка брънка от едно много по-голямо цяло – общото пространство, което всички хора споделят. Според него пътят от точка А до точка Б рядко е ясен, защото често се движим, водени от собственото си битие, познание и начин на виждане, а в този процес неведнъж се губим.

Връзката му с морето, за която често се говори, той възприема не просто като лична характеристика, а като символ на свързаността. За него океанът е един, независимо от географските му наименования, защото всички морета и океани са части от едно общо водно тяло. Тази представа за единство се превръща и в начин на мислене за живота.

Да бъдеш себе си, според него, е основен компонент от смисъла на човешкото съществуване. Човек трябва не само да намери своята цел в голямото цяло, но и да има силата да я отстоява. Издръжливостта е ключова, а липсата на критичност към самия себе си е форма на слабост. Той признава, че е можел да направи много неща по-добре, но се гордее с опитите си да отваря съзнанието на младите хора към нуждата от опазването на моретата и океаните.

В центъра на неговия разказ стои любовта – онова, което всички търсят, но все по-трудно намират в дигиталната епоха. Той си задава въпроса дали любовта не се е преместила от реалното преживяване към екрана и как това променя начина, по който хората се влюбват. Според него днес началото често не е погледът или докосването, а звукът на телефона и светлинката на дисплея, която подсказва, че някой мисли за теб.

Тази форма на общуване създава усещането, че хората първо се срещат като съзнания – чрез думи и образи – много преди физическата среща. Това ги прави по-достъпни, но и по-малко истински. За него искреността е едно от най-важните неща в любовта. Любовта не търси идеали, а ранимост и човечност. Тя иска да види реалния човек зад профила, създаден с идеалистичната цел да бъде по-красив, по-интересен и по-желан.

В своите размишления Михаил Заимов се връща и към древногръцкото разбиране за любовта като многообразие от състояния. Всичко започва с Ерос – страстната, телесната любов, без която нищо не тръгва, но която, ако остане единствена, лесно се превръща в зависимост. След нея идва Лудос – игривата любов на закачките и кокетството, приятна, но повърхностна.

Истинската връзка, според него, започва с Филио – когато можеш да бъдеш искрен и себе си с другия, когато си познат и разпознат. Оттам любовта преминава в Прагма – зрелия избор да обичаш и постоянството в това чувство. Ако любовта е наистина дълбока, се достига до Агапе – всестранната, отдаваща се любов, която не иска нищо в замяна.

Той говори и за Филатия – любовта към самия себе си, която е неразривно свързана с любовта към другите. Ако човек не се уважава и не се приема, е склонен да търпи много и да бърка любовта със страха да не бъде изоставен.

Любовта, по думите му, има и множество други измерения – любов към родината, към семейството, към работата и професията, към творческия процес, към хобитата и към усещането за единство. Осъзнаването на това многообразие позволява достигането до по-висша, комуникативна и споделена любов. Той призовава хората да бъдат повече плътски и човешки, отколкото технико-индустриално-дигитални, защото със смъртта на душата неминуемо отслабва и тялото.

Така неговата история получава заглавието "Рисковете от 0 и 1 в любовта" и остава като първия разказ от февруарските истории за любовта – размисъл за любовта като древно човешко преживяване, поставено пред изпитанията на новото дигитално време.

Слушайте!