Култура

Интервю

Галина Тонева: Авторите в България получават нула лева за препредаване на филми

петък, 6 февруари 2026, 11:21

Uой защитава авторските права на творците в българската филмова индустрия?

Uой защитава авторските права на творците в българската филмова индустрия?

СНИМКА: Pixabay

Размер на шрифта

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" фокусът беше поставен върху въпроса кой защитава авторските права на творците в българската филмова индустрия и защо от сектора настояват за работещи законодателни промени и ясни правила за контрол. Темата коментира продуцентката Галина Тонева, член на Управителния съвет на Филмаутор.

По думите ѝ преговорите с институциите и кабелните оператори не са довели до реален резултат. "Нашата битка стигна до никъде", заяви Тонева. Тя припомни, че на 1 декември организацията е поискала оставката на Министерството на културата в лицето на министър Бачев и на ръководителя на дирекция "Авторско право" Мехти Меликов. Малко след това правителството пада, което оставя темата "да потъне в общата оставка".

Тонева върна хронологията назад към 2019 г., когато Европейският съюз приема две директиви, свързани с регулацията на единния цифров пазар. Те изискват организациите за колективно управление на права да предлагат тарифи, по които кабелните и сателитните оператори да заплащат на авторите за препредаване на аудиовизуални произведения. Още от 1993 г. тези права в Европа се управляват именно от такива организации.

В държави като Румъния, Полша, Хърватска и дори Сърбия таксите възлизат между 1,5 и 3 процента от абонаментната такса. В България средният абонамент е малко над 20 лева, което означава плащане между 30 и 60 стотинки на абонат. "В момента обаче ние получаваме 0 лева – нито за български, нито за чужди автори", подчерта Тонева. Тя посочи, че чрез Филмаутор се представляват около 158 000 автори на аудиовизуални произведения от цял свят.

Според нея препредаването на филми без заплащане представлява форма на пиратство. Директивите е трябвало да бъдат транспонирани в българското законодателство до 1 юни 2021 г., но това се случва едва на 1 декември 2023 г., което води до глоба от 2 милиона евро за България. Европейският съд не приема аргументите за COVID кризата и политическата нестабилност, като подчертава, че вътрешните сътресения не могат да бъдат оправдание за неизпълнение на европейското законодателство.

Последната информация по темата е от заседание на парламентарната комисия по култура, където отново става ясно, че двете страни – Филмаутор и АТИБ – не могат да постигнат споразумение. Операторите предлагат заплащане от 0,2 евроцента вместо 15 евроцента, което Тонева определя като "немислимо и неприемливо".

Тя обърна внимание и на липсата на ефективна борба с пиратството в България, като даде пример с продължаващото функциониране на пиратски сайтове въпреки обявените мерки. По думите ѝ това създава среда, в която нарушаването на авторските права се толерира.

В закона съществува процедура за създаване на комисия, която да определи тарифите, когато страните не могат да се договорят. В периода 2020–2025 г. са проведени пет такива производства – едно на Филмаутор, две на Музикаутор и две на Профон – но нито едно не завършва с решение. Законът позволява комисията да приключи без такова, което прави невъзможен и съдебния контрол.

"Ние нямаме законова процедура, по която да продължим нашата битка", заяви Галина Тонева. Затова от сектора настояват за ясни и работещи промени в Закона за авторското право – с конкретни правила за състава на комисиите и с гаранция, че техните решения ще подлежат на съдебен контрол, както е в останалите европейски държави.

Слушайте! 

По публикацията работи: Зоя Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!