Защо българският комикс се нуждае от обновяване, а не само от спомени

Седмица преди новата изложба на писателя-художник Теодор Манолов той споделя своите размисли за еволюцията на илюстрацията и разказа в картини у нас. В разговор, който започва от легендарното списание "Дъга", сюжети от което Манолов осъвременява, и стига до съвременните ниши в изкуството, този нестандартен автор чертае тънката граница между славното минало и трудностите на настоящето.

Капанът на носталгията

За Манолов постоянното вглеждане назад към 80-те години е "нож с две остриета". Макар постиженията от времето на "Дъга" да остават ценни, той вижда в постоянното им изтъкване признак за липса на достатъчно развитие през последните четири десетилетия. И работи — при това твърде успешно — именно върху това развитие.

"Прекалено много взехме да се връщаме назад. За съжаление, носталгията е по-силна от това, което сме постигнали напоследък. Надявам се, че съм един от моторите на дългоочакваното обновяване", споделя авторът.

Майсторството срещу технологиите: къде изчезна занаятът?

В търсене на причините за разликата между "тогава" и "днес", Манолов посочва няколко ключови фактора:

Технологичният парадокс: Въпреки че днес разполагаме с по-мощни инструменти, "ръкоделието" и чисто занаятчийският аспект на работата сякаш избледняват. Човек влага същия интелектуален ресурс, но по-малко физическо усилие и време в детайла.
Финансовата рамка: В миналото държавата е осигурявала сериозен ресурс за творците, което е рефлектирало във висока мотивация. Днес авторите са предимно ентусиасти, които често се самофинансират или разчитат на подкрепа от частни спонсори.
Дисциплина и време: Животът днес е по-динамичен, а времето — по-скъпо, което неизбежно променя крайната отдаденост към произведението.„

Нишата на "нашето": дидактична фикция и история

Манолов работи в специфичния жанр на дидактичната фикция. Според него успехът на един творец в България днес зависи от намирането на правилната ниша. Той отбелязва, че формати като фентъзито или книгите-игри често не успяват да пуснат дълбоки корени у нас, защото не се припознават като "български" от широката публика.

Формулата за успех според Манолов:

Вместо да подражаваме на западните или източните модели, да се обърнем към нашите корени:

Българската история и митове
Фолклорното наследство
Патриотизмът в неговия чист, позитивен смисъл

"Ние сме една от най-старите цивилизации в Европа. След много опити в други жанрове намерих позитивното в родолюбивата литература и илюстрация и мога да се похваля със завиден успех", заключава той.

Слушайте!