понеделник 16 февруари 2026 12:35
понеделник, 16 февруари 2026, 12:35
СНИМКА: izdatelstvonike.com
Размер на шрифта
"Да преведа "Зона" беше не просто работа, а среща, пише преводачката на книгата Ангелина Александрова. Среща с автор, когото обичам отдавна, който умее да говори за най-тежките неща така, че да не можеш да се откъснеш. Докато работех върху текста, усещах как думите му се движат между ирония и рана, между смях и истина."
Това е трета книга на писателя Сергей Довлатов (1941-1990) на български език след "Куфарът" и "Резерватът. Чужденката" и една от най-важните в творчеството му. Писателят ни въвежда в суровата, почти документална проза в "Зона" със следните думи: "Имена, събития, дати – тук всичко е истинско. Измислих само онези детайли, които са без значение за разказа. Следователно всякакво сходство между героите на книгата и живите хора са злонамерени. Всяко художествено съвпадение пък е непредвидено и случайно."
Срещата с героите и лагерния живот, ако е живот, в книгата са брутални и само сарказмът на автора е онова, което ни помага да продължим да четем за ужаса, смеейки се през сълзи. "Зона", четем на корицата, е "книга за властта и човешкото достойнство, за отказа от илюзиите и едно от ключовите произведения на руската литература от втората половина на XX век". Тъкмо затова е разочароващо изобилието от редакторски и коректорски грешки, които биха отблъснали не толкова упоритите читатели. За съжаление, защото тази книга би трябвало да се прочете от младите хора и не само. Направо е задължителна!
Чуйте разговора с преводачката Ангелина Александрова.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!