Между мярката и страха: истината за преработената храна

Инженер-доктор Ивайла Сопотенска е хранителен технолог и комуникатор на науката. В разговор за предаването "Време за наука" тя коментира нашумяло американско изследване, което сравнява някои свръхпреработени храни с цигарите по отношение на механизмите на пристрастяване. Темата – доколко е основателно подобно сравнение и носи ли хранителната индустрия отговорност, сходна с тази на тютюневата.

"Да твърдим, че хранителната индустрия умишлено ни трови, е твърде силно"

Според д-р Сопотенска твърдението, че хранителната индустрия съзнателно се опитва да ни трови, е прекалено крайно. Тя подчертава, че макар големите компании да използват психологически похвати в маркетинга, в Европа и в нашата част на света съществуват изключително сериозни регулации. Те гарантират, че потребителят знае какво съдържа храната, която консумира.

По думите ѝ не бива безкритично да приемаме крайни твърдения – особено когато става дума за толкова чувствителна тема като храната.

Проучването: психологическа зависимост, а не равни здравни рискове

Д-р Сопотенска обяснява, че е прочела публикацията на екипа американски учени и според нея е важно да се уточни какво всъщност изследват те. Става дума не за директно сравнение на здравните рискове, а за анализ на психологическите механизми – начина, по който свръхпреработените храни активират центровете на удоволствие в мозъка, подобно на никотина.

Тя е категорична, че би било неправилно да се твърди: "Всеки, който яде шоколадово барче, е като пушач и ще умре." Подобно тълкуване е прекалено крайно и изкривява смисъла на научния труд.

Един от недостатъците на публикацията според нея е, че поставя директен паралел между тютюневата и хранителната индустрия. Докато тютюневата индустрия произвежда основно един тип продукт – тютюн в различни форми, хранителната индустрия е изключително разнообразна и обхваща огромен спектър от продукти – от напитки до различни видове храни. Затова тя смята, че не можем да разглеждаме хранителния сектор като едно цяло по начина, по който разглеждаме тютюневия.

Етикети, забрани и свободна воля

В изследването се посочва, че промени в етикетирането на тютюневите изделия са довели до по-ниска употреба. Д-р Сопотенска обаче отбелязва, че това не е съвсем вярно. Рисковете трябва ясно да се комуникират, за да не бъде потребителят подвеждан, но превантивните методи не действат при хора, които нямат желание да се откажат.

Според нея в крайна сметка се стига до свободната воля и личната отговорност. В статията се прокарва тезата, че част от отговорността трябва да бъде прехвърлена от индивида към производителите – по аналогия с ограниченията и контрола върху рекламата на тютюневи изделия. Тя обаче не приема безрезервно подобен подход.

Социалният фактор – при пушенето и при храната

Д-р Сопотенска дава пример със социалния характер на тютюнопушенето в ранна възраст – желанието да принадлежиш към група, усещането, че си "готин". Макар обществото от години да се опитва да разруши този имидж, практиката показва, че той все още съществува.

Според нея при храната може да се наблюдава сходен социален и моден елемент. Освен това най-лесно достъпни и на добра цена често са именно преработените храни – те са трайни, евтини и удобни.

Тънката граница: храната е необходимост

Най-деликатният момент в цялата дискусия според нея е, че за разлика от цигарите, без които можем да живеем, без храна не можем. Именно тук сравнението става рисково. Учените не твърдят, че здравните рискове от свръхпреработената храна са равни на тези от тютюнопушенето – те разглеждат единствено психологическите механизми на зависимост и удоволствие.

Тя подчертава, че не отрича наличието на проблем. Съществуват изследвания, които свързват дългосрочната и системна консумация на свръхпреработени храни с повишен риск от общо възпаление и с развитието на някои заболявания, включително определени видове рак. Но това са процеси, свързани с натрупване, липса на разнообразие и продължителна употреба – а не с единична консумация.

"Не означава, че ако изядем един кроасан, ще умрем от рак", казва тя, предупреждавайки срещу крайното и сензационно тълкуване на научните данни.

Мярката като основен принцип

В крайна сметка позицията на д-р Сопотенска е балансирана: има основания да говорим за рискове, има основания да изследваме психологическите механизми на пристрастяване, но не бива да поставяме знак за равенство между храната и тютюнопушенето.

Храната, дори когато е най-вредната възможна, остава храна – а в определени ситуации може да бъде и единствената налична опция. Затова решението не е в демонизиране, а в информираност, разнообразие и лична отговорност.

Слушайте!