Петър Танев: Навални беше опасен, защото обединяваше хората в Русия

Две години след смъртта на Алексей Навални Петър Танев, български гражданин и руски дисидент, сътрудник в Европейския парламент, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" личните си преживявания в Москва по време на протестите, организирани от Навални, как го арестуват два пъти, какво е да попаднеш в руски арест и защо Алексей Навални беше опасен за властта в Русия.

Началото: Москва, 2009-2022

"Майка ми е рускиня, родителите ми се разведоха и аз заминах от България за Москва през 2009 година. Живях там до 2022-а. И някак естествено започнах да се интересувам от политиката и от това какво се случва в Русия. Аз бях тогава 9-10 клас. Живеехме в края на Москва. Виждаш мизерията, виждаш контраста с това как живеят хора като Дмитрий Медведев и приближените до Владимир Путин. И започваш да се питаш: защо така се случва, защо тези хора още са на власт?"

Навални и поколението, което се събуди

"През 2017 година Алексей Навални направи невероятно разследване срещу Дмитрий Медведев. Той показа накъде вървят бюджетните средства – пари, които трябва да отидат за социални мерки, за региони, за заплати. А вместо това – олигарсите около Путин ги взимат. Навални успя да мобилизира младите хора. Аз и брат ми бяхме възхитени. Той говореше на нашия език. Той използваше интернет, социалните мрежи. И за първи път след анексията на Крим протестната енергия се върна там, където беше по времето на Борис Немцов. Режимът разбра, че не може да контролира младите. И това беше моментът, в който осъзнаха, че Навални е опасен."

Първият арест

"Първият протест беше на 23 януари 2021 г. Участвах. След това, на 31 януари, майка ми ме събуди в 6 сутринта: "Петьо, полицията е пред блока". След 15 минути виждам полковник, който ми показва снимка от протеста: "Това ти ли си?" Аз казвам: "Няма да ви отговарям". Те го правеха нарочно – да те стреснат, да те спрат да излезеш на втория протест. Взеха ме в участъка, разпитваха ме: кой ми плаща, къде са ми доларите. Типична история. Ти не знаеш какво те очаква. Те могат да те обвинят във всичко. Могат да кажат, че си повлиял на движението, че някоя кола се е разбила заради теб. Могат да ти отворят телефона и да измислят още едно дело. Този режим беше в пълното си развитие още преди войната."

Вторият арест

"Вторият арест беше през април. Просто ми се обадиха. И аз питам: "Пак ли?" – "Пак". Честно казано, гледах на това така, както Навални гледаше – с ирония. Може би това беше уникалността му: че гледаше отвратителните неща с хумор. И така обединяваше хората." Майка ми беше в шок. Стоеше на колене и молеше полицаите. Те казваха: "Нищо не зависи от нас". Платих глоба – 20 хиляди рубли. 200 евро. За студент това са огромни пари. Екипът на Фонд за борба с корупцията, създаден от Навални ми я плати. Те плащаха глобите на всички протестиращи."

Живот в Русия: страх, доноси, затваряне

"Да живееш там не е приятно. Докато ти живееш живота си, хиляди хора седят по затворите. Гражданската енергия стихва. Аз усещах, че нещо ще се случи. Продължавах да се боря – организирах студентски сбирки, участвах в кампании, борехме се срещу фалшификациите. Хората бяха убедени, властта ги убеждаваше, че изборите трябва да се фалшифицират, за да не дойдат "западняци" на власт. Пълно безумие. Практиката на доносите от СССР се възроди. Прероди се в нов формат."

Защо Навални беше опасен

"Той беше единственият човек, който можеше с цялата държава да събира десетки хиляди хора във всички руски градове. Ние сме свикнали да гледаме протести само в Москва и Санкт Петербург, където живее така наречената интелигенция. Но той се фокусираше не само върху големите градове, а и върху регионите, върху селата дори. Той правеше нещо, което другите опозиционери не са го правили, защото се притесняваха. Навални говореше на по-прост, по-човешки език за проблеми, за които трябва да говориш на прост език, за да бъдеш разбран. Потресаващо е, че въпреки че има чудесно образование – учил е в същия университет, в който и аз учих, после е бил в Йейл – той никога не е забравял обикновените хора в регионите. Алексей Навални имаше невероятната способност да намира език с всеки един човек. Дори да не се съгласява с него – след пет секунди можеше да го убеди. Как го е правил – това е сериозна клас. И това е една от причините, поради които режимът на Путин разбра, че той може да бъде сериозна заплаха. Той обясняваше на хората, че проблемите им не идват от някакъв местен служител или само от губернатора, който нищо не прави. Основният проблем, коренът на проблема, са върховете на режима, които са бенефициенти от този модел. Той се опитваше да обясни това на хората, защото хората не го разбираха. Навални не ги караше да се страхуват. Той не ги разединяваше. Той се опитваше да обединява руското общество във всяко едно отношение. И точно това го правеше опасен за режима."

Защо Путин започна войната

"От моя гледна точка една от причините, поради които Владимир Путин започна тази война, беше да стабилизира режима си. Да има възможност да забрани изцяло протестната активност. Той преди това беше започнал да го прави, когато започна COVID. Използваше COVID мерките, за да забрани протестите по принцип. В Санкт Петербург, например, хора, които искат да излизат по улиците, защото са срещу губернатора – заради инфраструктура, заради високи цени, заради боклука, битови неща – не им разрешават да организират протест и визират COVID мерките от 2020 година. Поразително. Режимът разбра, че не може да влияе върху младите хора. Разбра, че това е основният електорат на Алексей Навални. И когато разбраха, че не могат да ги контролират, че хората не се страхуват толкова, че излизат масово по улиците – това беше моментът, в който Путин реши да затегне всичко. Войната му даде инструмент да затвори страната. Да обяви всеки протест за "дискредитиране на армията", за "екстремизъм", за "предателство". Да изолира обществото. Да го държи в страх."

Какво мислят руснаците днес

"Всеки петък се опитвам да говоря с хора, които живеят в Русия сега. За мен е важно да не губя връзката с тях. Русия се затваря – Телеграм искат да блокират, други социални мрежи вече са блокирани. Остават само вътрешни платформи, които са лесно управляеми от властта. Китайски модел. Питам ги: "Какво става с руското общество?" И те ми казват: руснаците по принцип не са доволни от това, което се случва. Тези, които са патриотично настроени, също не са доволни – по различни причини. Заради това, че руската армия не напредва толкова силно, както трябваше да бъде и както беше планирано. Че Украйна все още не е окупирана изцяло. Те се придвижват не за три дни, а вече четири години. Със скоростта на костенурка. Има и друга част от хора, които активно изразяват своята позиция и прекрасно разбират за какво става въпрос. Това са хората, които са протестирали в подкрепа на Алексей Навални и срещу корупцията. Но най-голямата част от руското общество са хора, които не осъждат войната. Не искат да я осъждат. Зариват глава в пясъка и за тях нищо не съществува. Това е удобна позиция. И защото се страхуват, и защото се притесняват. Практиката на доносите, която беше активна по времето на СССР, се възроди. Прероди се в нов формат. Хората се страхуват да говорят, да пишат, да споделят. И ми е интересно – действително – когато тези нонконформисти започнат да осъждат местните проблеми. Защото те ги осъждат. Те се оплакват от цените, от инфраструктурата, от липсата на услуги. Но отказват да направят връзката между това и режима на Путин. И това е трагедията."

Паралелите с България

"Понякога руското общество ми напомня на българското. Хората не разбират връзката между местните проблеми и върховете на властта. Хората не разбират, че има връзка между проблемите с пътищата в Петрозаводск и това, че режимът на Владимир Путин управлява страната повече от 20 години. Ти трябва да им обясняваш тези неща. Както тук с главния прокурор. Там е същото с Путин. Трябва да им обясняваш. Навални го правеше. И затова беше опасен за режима."

Чуйте целия разговор с Петър Танев в звуковия файл