Мартин Чичов – човекът зад кинокамерата

Операторската работа въздейства тихо и дълбоко – тя направлява погледа, моделира емоцията и въвлича зрителя в света на филма още преди думите да са го направили. Защото камерата може да изглежда обективна, но човекът зад нея винаги прави избор. Именно в тази територия между техника и усещане се движи разговорът в новото издание на "Кино с думи" с оператора Мартин Чичов.

"Не е важно камерата да се движи непрекъснато, важното е да се придвижи в точния момент", казва той.

Поводът за срещата с него е новият филм на Зорница София "3.0 килограма щастие" – първият български филм, който Чичов заснема изцяло – от първия до последния кадър. Макар да има зад гърба си международни проекти и участие в продукции като "Бензин", именно този филм бележи за него важен личен и професионален етап.

"По-дълбоката работа с режисьора на първо място, това е да изградиш нещо от самото начало. Това предполага, че ще имаш пълен контрол върху събитията по време на снимки. Не трябва да оставяш нещо да бъде интерпретирано от друг колега. И най-вече, накрая то е изцяло едно твое дете, една твоя творба – всеки си има някакъв сантимент към такъв момент", смята той.

Мартин Чичов е оператор с над 120 музикални клипа и телевизионни реклами зад гърба си, възпитаник на НАТФИЗ и НБУ, син на големия български оператор Виктор Чичов, израснал в семейство на кинематографисти. Пътят му минава през фотографията, през динамиката на клиповете, през строгата организация на международните продукции, където "машината работи като мелачка" и времето е най-ценният ресурс.

"Занаятът обаче се краде", припомня Мартин.

Първите му опити в киното го водят до работата му като камера-оператор в чуждестранни продукции. Именно този период му дава и възможността да "краде занаят" – да наблюдава отвътре сложната машина на игралното кино и да направи следващата крачка като главен оператор.

Разговорът в "Кино с думи" естествено стига и до въпроса какво прави един филм български. Днес, когато методът на работа до голяма степен е унифициран с международните стандарти – екипите, терминологията, организацията.

Тонова, което прави филма български според Чичов, не е производствения модел, а темите, езикът, животът, който разпознаваме като свой.

"Работиш по същата система, по която си снимал филм за голямо студио, но говориш на български, мислиш в български контекст. Това има значение", обяснява операторът.

В "3.0 килограма щастие" пространството е ключов акцент. Рибарското селище "Ченгене скеле" и морето са не просто фон, а емоционален център на визуалната концепция. Част от подготовката на филма се случва именно край морето, в разговори и наблюдения.

Във филма участват Стефка Янорова, Герасим Георгиев-Геро, Дария Симеонова и Владимир Зомбори, а визуалният език балансира между интимност и лекота, между драматичното и комичното. Внимателната работа със светлината създава усещането за близост, което трудно се постига с "гръмки" визуални решения.

"Грозното много лесно събужда креативността. Ако почнеш да търсиш красивото и да го правиш още по-красиво, става малко по-сложно", твърди Мартин.

Киното, по думите му, е колективен занаят – процес, в който индивидуалният поглед се вписва в общото усилие. Същата философия следва и в работата си със студенти, на които предава опита си не като модел за подражание, а като отправна точка за търсене на собствен визуален език.

"Първо винаги им казвам, че всичко, което им представям, е моята гледна точка. Казвам им: "Аз не искам да станете мое копие, но ще ви разказвам практически неща, с които съм се сблъсквал, защото един ден спомена за това може да ви помогне да се измъкнете от някоя ситуация", обяснява Чичов.

Той често води студентите си на снимачни площадки, за да видят "кухнята" на киното отвътре, защото именно там се учи най-много.

Според него българското кино носи нещо повече от история – носи усещане за принадлежност.

Целия разговор с Мартин Чичов чуйте е звуковия файл.