Между фикцията и войната: феноменът Зеленски

В навечерието на прожекцията на документалния филм "Зеленски" в рамките на фестивала "Master of Art" и около четвъртата годишнина от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, разговорът неизбежно се насочва към начина, по който се изгражда публична фигура във време на изпитание. Според журналиста от "Свободна Европа" Татяна Ваксберг филмът проследява именно този необичаен и почти невероятен път – от комедията до държавното лидерство.

От "Слуга на народа" до реалната власт

Ваксберг посочва, че във филма виждаме как един комедиен актьор се оказва президент – и то непосредствено след като е изиграл ролята на обикновен човек, който става държавен глава в телевизионен сериал. Става дума за "Слуга на народа" – заглавие, което по-късно се превръща и в име на политическата сила, получила мнозинство в украинския парламент.

По думите ѝ, документалният филм завършва с деликатно и въздействащо преплитане между измислицата и реалността. Още преди Володимир Зеленски да реши да се кандидатира за президент, в сериала има сцена, в която героят му се изправя срещу страховете си. Те са представени художествено – като чудовище, напомнящо образ от времето на Иван Грозни, което сякаш олицетворява Русия. В кошмарен сън чудовището му внушава, че мястото му е "там", че принадлежи на Русия. Отговорът на героя е категоричен: страната му има друг път.

Според Ваксберг това е единствената сцена от сериала, която може директно да бъде прехвърлена към реалните събития след 2014 г. и още по-силно – към времето след 2022 г. Документалният филм показва и нещо друго – изненадата и объркването на самите актьори, колеги на Зеленски, които осъзнават, че живеят в реалността на собственото си някогашно весело творение. Сериалът е създаден с лекота и чувство за хумор, без амбицията да предсказва исторически събития. Ала действителността го настига.

Лидерството на война и изгубеното време на Европа

Коментирайки международното възприятие на войната, Ваксберг обръща внимание на закъснението, с което европейските лидери са осъзнали мащаба на конфликта. По думите ѝ твърде дълго той е бил възприеман като двустранен спор между Русия и Украйна, вместо като сблъсък, който засяга целия европейски континент – не само Европейския съюз, а всички държави в Европа.

Тя отбелязва, че след прожекцията на филма човек неусетно прави сравнение между лидерството на бившия комедиен актьор и това на политическите ръководители от Централна, Източна и Западна Европа. В този паралел изпъква усещането, че в много страни е изгубена представа за подобен тип лидерство.

Ваксберг припомня наблюдение, направено в началото на войната: в голяма част от Европа политиката се е сринала до клоунада, докато в Украйна комедиен актьор се превръща в герой. За нея това сравнение остава едновременно и парадоксално, и изключително точно описание на разместването между образ и съдба, между сцена и реалност.

Слушайте!