Училищни психолози: Възрастните трябва да са достъпни за децата в дни на тревога

Анет Маринова и Рени Велчева са училищни психоложки с богат опит в средното училище – от началните класове до гимназията. В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за психическото здраве на участниците в образователния процес – ученици, учители, педагогически и непедагогически персонал. Повод за разговора са трагичните събития, разтърсили обществото напоследък, и породили тревога и поляризация на мненията сред възрастните. Как достига до децата и младежите тревожността на възрастните, информирани ли са за събитията, каква е здравословната реакция на учителите и училищните психолози в случаи на повишено напрежение.

Как е се установява дали климатът в едно учебно заведение е добър, дали има някакви проблеми, напрежения, било то у децата, било то у възрастните.

Анет Маринова: "Мисля, че това до голяма степен зависи от нещо, което бих нарекла училищна политика. Може да се каже и като един опит училището, който да е развило. Зависи, разбира се, от ръководството, от директора… Но при всички положения всяко училище си изгражда някакъв вътрешен механизъм чрез хората, които работят там. (Или не изгражда) Да, или не изгражда, но така или иначе децата ни принуждават да реагираме. И в този смисъл има някакви реакции, рефлексии, насочени към това къде да се поеме, къде да се адресира. При всички положения училищните психолози тук са на първа фронтова линия, когато ги включи училището."

Тоест трябва да е възникнала ситуация, за да се намеси училищният психолог като кризисна реакция?

А. М. "По-скоро да. Макар че, пак казвам, зависи. В моето училище има и други формати, които са плод на едно общо усилие да работим на нивото на превенцията. И това винаги става чрез участието на младежите, на юношите в гимназиален етап. Те са тези, които, има винаги сред тях млади хора, които са просоциално настроени, които искат да помагат, които се вълнуват. И около нас психолозите, защото ние сме двама психолози, се създава една такава среда, в която може да има срещи, да има разговори и да има инициативи."

А по някакъв начин, дали отчитате, дали влиза във вашите задължения, професионален обсег на дейност и психическото състояние на възрастните в училище?

Рени Велчева: "Да. Психичното здраве както на учениците, така и на учителите и ръководството бих включила, разбира се, в това число, е изключително важно. Ние сме помагащи специалисти, педагогически специалисти в системата на образованието и като такива имаме длъжностни характеристики, задължения, които трябва да изпълним, и те са разписани дотолкова, доколкото на този етап от развитие на училищната психология в България това е релевантно. Тук идеята е, че всеки един училищен психолог или педагогически съветник… е този човек, към когото могат да се обръщат с определена заявка както самите ученици, независимо от кой етап на образованието са - начален, прогимназиален, гимназиален, така и учителите. Могат и родители, разбира се, да се обръщат към нас, защото те са част от цялата система…"

Казвате, че могат да се обърнат към вас, но ако до вас достигне по някакъв начин сигнал или от деца, родители, или вие самите наблюдавате, че даден учител или член на екипа е напрегнат, изнервен или има някакви даже по-сериозни проблеми, вие можете ли да инициирате нещо?

Р. В. "Да, можем, разбира се, в рамките на нашата компетентност и когато тази компетентност се изчерпва, ние сме длъжни да насочим човека към други специалисти, които могат да помогнат, но винаги трябва да се съобразяваме с етичните правила в нашата професия, в нашата професионална общност, която важи за всички училища в България, за работата с деца и съответно етичните ни стандарти като професионалисти и това понякога се налага да бъде съгласувано както с директора, така и евентуално с други служби или институции, които са извън самото училище."

По отношение на събитията от последните седмици, дали по някакъв начин усетихте чрез поведението, настроението на самите деца, че до тях достига тази обща тревожност на възрастните?

А. М. "… към мен няма такова директно говорене в моите срещи с ученици в най-различни конфигурации… Но имаше едно вълнение например сред петокласници по повод едно напрежение, възникнало между момчета, и конфликт. И се натъкнах, че то се случва около думата "психопат". Една дума, която ми е нова в пети клас... Не знам дали е свързано с една тревога, но го съобщавам като нещо, което ми направи впечатление и то е сега, тези дни, по повод това говорене и тази тревога, която събуди много говорене в обществото. Допускам, че помежду си децата много повече споделят, отколкото с възрастните. Това е един ефект на времето, около технологиите и дигиталния свят, където има може би едно изместване на живия живот да е там и възрастните малко сме държани на дистанция."

Р. В. "Със сигурност, ако тях нещо ги вълнува, те идват и говорят... Помежду си, но и със специалистите. Идват и сами идват, не само насочени от учители или от родители, или от директор, или по повод санкция, или провокативно поведение в час. Някой път идват сами да разкажат за своите лични тревоги, не толкова в обществото, това какво тях ги вълнува, любовта, връзките, отношенията… Мисля, че зависи до голяма степен от връзката на един учител с класа. Около класните е напълно възможно в пространството на разговорите с един класен и неговия клас. Дори, ако щете, да има провокативни въпроси, защото много често и през провокативни въпроси е любопитството, ами какво ще кажете за това, какво ще кажете за това. Или през някакъв вид шега, която може да не е много уместна, се търси мнението на възрастния, така че, ако имаш една добра връзка с клас, е възможно и от учениците да дойде."

Дали е добре да се говори с учениците директно за събитията?

А. М. "Според мен директното говорене е много коварно, ако не си подготвен, защото отварянето на един емоционален процес може да помете и да излезе, да има една ситуация, да излезе извън контрол, да отвори различни теми, преживявания във всеки един, който участва. Така че трябва да има по-скоро едно грижливо подготвяне, ако ще се говори, за какво ще се говори, кога ще се говори, как ще се случи..."

Р. В. "По принцип, когато темата е предизвикваща силни емоции и поляризация на мнения и на емоции, независимо те дали са много позитивни или негативни, е важно дали самите деца имат потребност да говорят. И аз не смятам, че възрастните трябва непременно да тематизират някаква конкретна тема, ако тя е на дневен ред в обществото.

Ако учениците имат нужда, те сами ще дойдат и дали през лична консултация с училищен психолог или педагогически съветник, дали през класен или друг учител, те намират начин да говорят и да кажат. И съответно учителят може да ги насочи към нас или родител, който е разтревожен за състоянието на детето си, също може да се обърне към нас…

Тук има един много фин момент, в който възрастният е възрастен. Той именно затова е възрастен да може да управлява своите емоции, а не те него и е добре да се грижи за себе си, така че той да е спокоен и дотолкова уверен, че да дава и спокойствие и увереност на децата, а не те да си разменят ролите, защото там мисля, че вече не е здравословният момент. В смисъл детето да се превръща във възрастен и да успокоява възрастния, тоя тип размяна не е добре и затова е наистина много важно тая лична отговорност за нашето психично здраве - личното и на околните."

А. М. "Мисля, че е много важно възрастните да са достъпни. Особено в такива обострени чувствителни времена, дни. И ние психолозите, доколкото има възможност, защото мисля, че някъде е много стеснена тази възможност, психолозите да не са само в кабинета си, да могат да бъдат и в класовете, да могат дори да изпращат тези послания: "Вижте, ето аз съм на разположение, ние сме тук, готови сме да посрещнем…" Нещо, което е голямо предизвикателство за училищните психолози, които са ангажирани в работа с деца със специални потребности, голяма част от норматива им."