Росен Карамфилов: Време е да вървим, защото пътят е пред нас

Гостът в това издание на "#Човек" е човек, който не се страхува да бъде раним и в живота, и в изкуството си. Умее да превръща думите в образи, а образите – в (под)съзнание. Активен е в социалните мрежи – рецитира, пее, представя картините си и, разбира се, спори смело с хейтърите. Това е Росен Карамфилов!

Роден е през 1992 година, завършва немска гимназия, учи сравнително литературознание във Виена и приложна лингвистика в България. 

Той е поет, писател, музикант и художник. Автор е на десет книги, носител е на редица литературни награди, самият той превежда поезия, а негови стихотворения са публикувани на английски, италиански и турски език. Росен е и най-младият поет, включен в американската Антология на българската поезия – проект на издателство ACCENTS PUBLISHING. Син е на известния български художник Кольо Карамфилов и интериорния дизайнер и художник Ина Дамянова.

Росен Карамфилов е човек от онези малцина, които успяват да превърнат ограниченията си в сила и с талант, постоянство и кураж да покажат, че невъзможното всъщност е постижимо. Неговата житейска максима е, че трябва да оставим нещо след себе си. И той го прави – всеки ден, с думи, цветове и звук.

 
Росен Карамфилов е на 33 години и има 10 книги зад гърба си. Три от тях са посветени на негови любими хора, които вече ги няма. Изпитва носталгия по време, в което не е съществувал, а за битките, които води, казва, че "не са за него".

Днешното време е изпразнено от съдържание, от истинност – отвъд дигиталното, смята Росен.

"Имаме ли нужда от книги в нашия век е следващият въпрос. Продължавам да правя бутикови издания, безкомпромисни отвън и отвътре, и си давам сметка, че това е изгубена кауза."

11-та му книга, която предстои да излезе, вече е написана. Една поема – текст, неразделен на части, който Росен е завършил веднага след смъртта на своя скъп приятел Калин Терзийски.

"Поема, изкована като желязо. В която дишане няма. Много ще ви се иска да дишате все повече и повече, да продължите по пътя си, независимо колко ви болят краката, колко сте задъхани и колко остава. Това е поема за вървенето. Време е да вървим, защото пътят е пред нас."

"Един поет е роден да реагира", вярва той.

Чуйте целия разговор в звуковия файл горе.