Колкото по-бавно работят политиците, толкова повече невинни ще умират в Украйна

Един украински войник, който е на 20 километра от фронтовата линия разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво мисли за края на войната на Русия срещу Украйна, за санкциите към Русия и преговорите за мир, както и какво е на фронта сега.

В запис се чуват и звуци от фронта – прелитане на дрон и стрелба, в реалното време на интервюто с него.

Вече пета година от руското нахлуване… Какво се промени за тези години – в мисленето на цивилните хора и на войниците?

"За цивилните не мога много да кажа, защото отдавна съм в армията и рядко общувам с цивилното население. Но всички са уморени. Хората искат това да свърши. Но в същото време не искат и да предаваме наши територии. Поне тези, с които аз общувам мислят така.

Колкото до военните… ние нямаме избор. Трябва да защитаваме страната си. Това е всичко.

А какво се промени за 4 години... Промени се това, че противникът започна да измисля все по-жестоки начини да убива и да мъчи хора – особено цивилни. Всяка нощ нещо лети – дронове, ракети. Постоянно измислят нови начини да убиват по-ефективно. 

Аз съм в една от прифронтовите области. Тук руснаците убиват хора, удрят по цивилни коли, по къщи, много често."

Когато се видяхме последно в Украйна, ти беше в ПВО отряд. Тогава каза, че най-големият ти страх е, когато сваляте ракети и дронове – да не загинат цивилни.

"Да. Всяка свалена цел е радост, защото значи, че никой не е загинал. Тоест, когато свалиш дрон, радостта е от това, че той няма да нанесе вреда на мирните хора – това е най-голямата радост в нашата работа. Затова и работя в този ПВО отряд. Но и си мисля, всеки път, дали докато свалям с ПВО-то дронове, осколките няма да убият някого. 

Иначе, нищо друго не се е променило във войната, освен че ние започнахме да правим по-добри дронове. Модернизираме всичко, полека лека, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска, разбира се. Но няма значение. Украинската ПВО много напредна, направихме голяма крачка напред в умението си да сваляме дроновете и ракетите на врага. Но и противникът измисля нови начини да заобикаля защитата ни. Това е постоянна надпревара.

Много експерти казват, че войната вече зависи повече от дронове, отколкото от пехотата. Така ли е?

"Е... Пехотата винаги е била най-важна. И сега е така. От векове е така – до днес – територия се счита за превзета или освободена само когато там стъпи крака на пехотинеца. Точно на пехотинеца, тоест на човек, не на дрон или нещо друго. Нашите пехотинци са много силни хора. Всички ние се стараем да направим така, че на пехотинците да им е максимално удобно и безопасно да воюват. Тоест, ние всички: дронове, Starlink, логистика – сме обслужващ персонал на пехотата. Всички ние им помагаме. Да, Интернетът е важен и нужен. Дроновете са важни и нужни. С тях можем да доставяме боеприпаси, храна, да изнасяме от някои територии ранени. Наземните роботизирани комплекси също могат да извеждат ранени момчета и момичета от боя. Дроновете са огромна част от войната, много голяма и важна част. Но да кажем, че само дроновете са важни – не... Най-важни са хората. Дроновете са само вещ, която помага.

Как изглежда войната сега?

"Там, където съм аз, врагът основно се опитва да разузнава, за да могат после да нападат. Планират нападенията си и пускат разузнавачи. Разузнават, промъкват се, търсят цели, търсят къде да ударят. Това е всяка нощ. Но не винаги им се получава... много от техните разузнавателни дронове падат. 

В момента логистиката е много по-трудна. Движението с автомобилите през пролетта е проблематично, а и опасно. Заради така наречените "чакащи" дронове, които летят и застават над градовете, които са на 20-тина километра от линията на фронта. Тези дроное застават над населеното място и чакат. Могат да ударят и цивилна, и военна кола. Понеже предвиждането сега е много сложно. 

Аз съм все още в ПВО - отряд и не съм в непосредствена близост до линията на съприкосновение, линията на фронта. Затова не мога да кажа какво точно е там в момента. Но тук, в тила, навсякъде летят дронове и роботизирани системи. Постоянно.

Както си ходиш, и уж мястото е нормално, мирно, а се оказва, че нещо те чака... Хората отиват до магазина, а над тях може да прелети нещо - дрон и да удари, и да ги убие. Има дронове – "майки", които носят няколко FPV. Дронът "майка" ги пуска. Тези дронове летят като птици, на ята и са ужасни. Чрез ретранслатори и модеми могат да атакуват и нощем. Логистиката е доста сложна сега. Но най-страшното и ужасно е, че летят и над мирни градове... Влизат сред мирните раждани и сеят кошмар. Например, не им харесала някоя кола и без значение цивилна или военна е – започват да я обстрелват. Това е най-кошмарното."

В същото време вървят мирни преговори. Някой въобще вярва ли, че те могат да доведат до справедлив за Украйна мир?

Някои вярват, други не. Ако трябва да кажа за мен – аз не вярвам. Това е политика. На мен ми е трудно да повярвам, че тези преговори ще доведат до нещо добро в близко бъдеще. Помислете, към какво могат да доведат? Какво означава нормално договаряне?

Живял съм през "примирията" през 2014-2015 г. "Примирие". Каква фраза. Именно през 2014-та бях на фронта и това беше най-тежкото време – времето на така нареченото примирие. "Примирие" е просто дума. Как да вярваш на хора, които от 2014-та, когато анексираха Крим, първо казват "не сме ние", после "е, да, ние сме"? Как да повярваш на такива хора? Когато някой те лъже за трети, четвърти път – нормалният човек спира да вярва, нали."

Как може да завърши тази война?

"Сега не знам. Преди няколко години си мислех, че знам, но сега не знам. Честно. Просто не знам. Всичко така се проточи, провлачи, направо... Всичко е като в задънена улица. Сякаш продължава, защото просто продължава — и е така, защото няма кой да го спре. От моята камбанария, честно да ви кажа – не виждам изход."

При предишната ни среща ми каза, че най-важни са оръжията, особено ПВО, и това хората да не ви забравят, да знаят, че сте там и се борите за цяла Европа. Има ли нещо друго сега?

"Да, винаги ще казвам, че имаме нужда от ПВО, защото е вярно. Но още по важно е – подкрепа, подкрепа, подкрепа и още веднъж – подкрепа! Да, зная, че доста скандали се случиха в Украйна. Но такива скандали се случват и в други страни, нали. Просто ние сега сме наблюдавани като под огромна лупа... и всички гледат и плюсовете, и минусите ни... и е нормално, минусите ни постоянно да се преувеличават. Така че, на нас наистина ни трябва подкрепа и то силна. Тоест, да не забравят за нас, за страната ни. Да не забравят, че тук хората умират. Борим се. Нужна ни е подкрепа и оръжие. Това ни е необходимо. Дух все още има, но подкрепата е много важна... Плюс: дронове и далекобойно оръжие. Да, бих добавил, че освен горните две, които преди съм ти казал, сега добавям и далекобойно оръжие.

Но не знам, дали и това ще помогне."

Санкциите

"Когато един маниак налага санкции на друг... Още преди 2 години – какви санкции и каква изолация е когато купуват газ и нефт от тях? Това не ви ли изглежда смешно и цинично... Какви санкции са, когато технологии влизат през трети страни и им помагат да правят оръжия. Изолация е, когато тези неща не могат да се случват, нали...

Каква изолация е това сега? Как се постъпва с престъпник – ами, пращаш го в затвора... и го ограничават във всичко. Да видим, какви ограничения, санкции и изолация работят пълноценно за Русия днес? Ми, никакви. Всичко минава като през сито. И това не е нормално. А, ако държавата е престъпник, какво трябва да се направи с такава държава?"

Какво не успяха да разберат за тези 4 години политиците и в Европа, и в САЩ за Украйна?

"Това е доста философски въпрос. Хората са различни и е хубаво да ги разделим. Предполагам, много хора си мислят, че Украйна е някаква незначителна, изостанала страна. Даже някои европейци сигурно си мислят, че тук нямаме и супермаркети или интернет.

Често бедата се състои в това, че политиците, които уж говорят за хора и на хората, не разбират хората. Това е най-големият проблем. Политиците от другите страни трябва да дойдат тук и да разговарят с обикновени войници, с обикновени хора. Тогава ще разберат настроенията у нас и болката. Да видят какво е наистина тук. Само така ще разберат колко всъщност са бавни и как тяхната инертност, тромавост и забавяне убива хора. Тоест, на първо място политиците трябва да помислят за това – колкото по-бавно и тромаво работят, толкова повече невинни хора ще умират тук. Това е голямата беда. В това е големият проблем."

Искаш ли да кажеш още нещо?

"Да. Нека България да цъфти. Нека хората да се радват на живота, да се развиват, да учат, да се наслаждават на живота. Това бих искал да кажа и на целия свят. Но Европа трябва да се готви."