Поуките 40 години след взрива на атомната централа в Чернобил

При тест за безопасност на 26 април 1986 г. се получава експлозия в четвъртия реактор в Чернобил. Той гори 10 дни и изхвърля в атмосферата радиоактивни елементи, които достигат до 17 държави, сред тях и България. Това остава най-голямата катастрофа в историята на атомната енергетика. На 26 април се отбелязва и Международният ден в памет на жертвите на радиационните аварии и катастрофи. Над 300 000 души, живеещи в района на катастрофата, са принудени да напуснат домовете си.

По данни на комисията на ООН, изследвала последиците от радиацията, смъртните случаи, свързани директно с катастрофата са 31 – работници в централата и пожарникари. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори години по-късно. Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 година Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН.

Направихме ли необходимите изводи и извадихме ли си поуките от тази авария е темата на разговора ми днес с Атанас Кръстанов, физик, дългогодишен консултант в дирекция "Аварийна помощ и превенция" в Столична община, бивш член на консултативния съвет към МС по въпросите за радиационна и ядрена безопасност, автор на научно-популярни издания и сценарист на документалния филм "Хроники за неудобната истина. България след Чернобил", и инж. Тома Томов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".

"В момента живеем в един радиационен фон, ако го няма, то живите организми боледуват, ако е в повече те също боледуват. Това е като при топлината- при определен температурен диапазон на нас ни е комфортно, но при промяна страдаме. Дои радиацията участва в деленето на ДНК, нещо което е установено в началото на 80-те години и дори има една хипотеза, че ДНК ползва енергията от йонизиращото лъчение при своето деление. Дори в тази насока са правени опити с мишки, които доказват, че при липса на радиационен фон, третото поколение мишки мутират. След аварията в района учените наблюдават и процеса на адаптация и на мутация. В България имахме и лаборатории, където правихме нови сортове растения, които са с по-добри вкусови качества и прираст. В Чернобил бе най-голямата ядрена авария до тук. Учени по цял свят в различни лаборатории правиха изследвания и проучвания както на отделни пострадали от района, така и на цели групи. Такива изследвания се направиха и в България", разказа в предаването "Следобед за любопитните" инж. Тома Томов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".

"40 години след тежката авария в Чернобил, темата продължава да е интересна за голям кръг хора. От тогава до сега обаче животът се промени много, той е по-интензивен и напрегнат и вече е много по-трудно да се каже, че дадено заболяване се дължи на аварията в Чернобил или не е много по-трудно. Въпреки това има статистически резултати, които показват, че районите на Южна България, честотата на онкологичните заболявания, особено при жените и онези, които при аварията са били на възраст 10-15 години са по-високи, може да не е само това причината обаче. Питате дали сме извадили поуките. Важно е да се повиши културата на безопасност и на мен ми се струва, че наученото от Чернобил не добре усвоено. Например какво се прави с отработеното гориво от ядрените централи, какво се случва с високорадиоактивните отпадъци, а те имат живот стотици - хиляди години. Само две държави до момента – Швеция и Филандия са решили този проблем. Относно станалото преди 40 години ще спомена, че на 30 април 1986 г, радиоактивният облак вече е над България. Ако до този момент тоталитарната държава кастово е разделяла обществото, то след тази дата управляващата номенклатура доведе страната до нравствена катастрофа, която продължава и в наши дни. Държавните ръководители скриха истината за аварията и със своето мълчание обрекоха поколения българи на последиците от радиоактивното замърсяване.

Цинични са оправданията на главните виновници, че правителството не е знаело нищо за опасността. Партийният и държавен елит на Народна Република България,  безусловно е знаел. Проф. Узунов категорично заявява, че защитните мерки са съставени от група учени още на 2 май, а проф. Бончев на следващия ден ги представя на вниманието на гражданска отбрана. На 5 май проф. Узунов се среща с председателя на комисията и предлага отново тези мерки. Но те не се съобщават по нареждане на Шиндаров" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов, който е физик, дългогодишен консултант в дирекция "Аварийна помощ и превенция" в Столична община, бивш член на консултативния съвет към МС по въпросите за радиационна и ядрена безопасност, автор на научно-популярни издания и сценарист на документалния филм "Хроники за неудобната истина. България след Чернобил".

Целият разговор на Ани Костова с Тома Томов и Атанас Кръстанов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.