Гласът, с който пораснахме: Асен Кисимов на 90 в Първо студио на БНР

Има гласове, които не просто разпознаваме, a гласове, с които порастваме. Гласове, които ни водят през приказките, през първите театрални срещи, през песните, които сме запели, без дори да знаем откъде ги знаем. Такъв е гласът на Асен Кисимов – актьор, разказвач, поет на детската душевност, човек, който превърна словото в дом за няколко поколения.

По повод 90 години от рождението му в Първо студио на Българско национално радио на 4 март от 19.00 часа ще се състои театрално-музикалният спектакъл "Гласът на моето детство – Асен Кисимов на 90", с който ще бъде открит XXI издание на Софийски театрален салон – част от Календара на културните събития на Столичната община и традиционен празник на българския театър.

В "Какво се случва" по програма "Христо Ботев" гостуваха театроведът Деница Езекиева от САБ, режисьорът, театровед и един от организаторите на Софийския театрален салон Илко Ганев и журналистът, документалист и изследовател на културната памет Георги Тошев – един от авторите на този проект. Те говориха не само за спектакъла, но и за паметта като отговорност, за гласа като наследство и за това как съхраняваме духовните си ориентири във време на шум. Прозвуча и гласът на Асен Кисимов, съхранен в Златния фонд на радиото.

Какво се случва, когато емблематичното Първо студио на БНР се превърне в сцена на спомена? И какво се случва с нас, когато отново чуем гласа на своето детство?

"В голяма част от плочите, които помним като деца, следващите поколения като касетки – говоря за поколенията на 80-те и 90-те – Асен Кисимов е основният разказвач на приказката", отбеляза Деница Езекиева. Този глас – едновременно близък и невидим – остава като "тънка червена линия" в съзнанието ни. Той е онзи, който ни води през любовта и страха на приказния свят, но и ни уверява, че "доброто предстои накрая". В трудните моменти именно разказвачът казва: "Спокойно, аз съм тук – и Пепеляшка ще се омъжи за принца, и Червената шапчица ще бъде спасена".

Парадоксално е, че архивът за Асен Кисимов не е голям. И въпреки това гласът му е навсякъде – в ефира, в плочите на "Балкантон", в песните, които и днес звучат като личен спомен. Радиото е негов втори дом още от 1948 година, когато като дете влиза в студиото и започва пътя си от детските предавания. По-късно повече от 25 години води радиопредаване, превръщайки го в пространство за истински разговор.

"Вярвам, че такива проекти имат място все повече и повече и че те са насочени именно към това да съхраняват паметта по съвременен начин, представяйки личности като Асен Кисимов по един достъпен за по-младото поколение хора. За тези, които не знаят кой е той. Аз не знам кой е той от театралната сцена, за съжаление, но познавам на първо място неговите кинообрази и емблематичните песни, които той е оставил тук в Златния фонд на БНР", каза Илко Ганев по повод спектакъла, с който ще бъде открито XXI издание на Софийския театрален салон.

Ганев постави спектакъла в контекста и на времето, в което живеем:

"Струва ми се много навреме, много подходящ момент, особено в този катаклизъм от бури, в който се намираме – и в сложната ситуация, и културна, и културно-политическа, и социална, и глобална, ако щете."

От Златния фонд на БНР прозвуча и гласа на Асен Кисимов: "Участието в радиото какво ми дава? Дава ми популярност, почти като тази в телевизията като актьор, а като човек – радостта да общувам с много талантливи колеги и хора на изкуството." За професията той формулира проста, но строга формула: "Т – труд, плюс Т – талант, плюс С – случай. Ако се трудиш и ако си талантлив, при случай и шанс успехът ще те посети неминуемо."

Личният спомен на Георги Тошев за срещата с Асен Кисимов започва с детското очарование от сериала  "Войната на таралежите".

"Чаках го на служебния вход на театър "Българската армия" с една голяма плоча от "Балкантон" за автограф", разказа той. Усмивката, вниманието към децата, способността да отдели време след представление – това са жестове, които остават завинаги.

"Още приживе той много говореше за това, че трябва да пазим паметта", допълни Тошев.

Спектакълът на 4 март Георги Тошев нарича "документален джемсешън" – свободен разговор между поколенията, в който ще звучат автентични записи, нови музикални интерпретации и живи свидетелства. Сред участниците са актьори от различни поколения, музиканти от съставите на БНР, както и неговият син, който ще сподели спомени "от първо лице единствено число".

Във време, белязано от агресия и безпаметност, гласът на Асен Кисимов звучи като морален ориентир.

"Той е гласът на морала", подчерта Деница Езекиева. А Георги Тошев смята, че в подобни проекти няма място за ефектни сценични средства – "неговият глас е най-силното оръжие срещу пошлостта".

Символиката е силна – радиото, което го е му е дало сцена като дете, отново става дом на неговия глас. В навечерието на 170 години български театър и в година, белязана от значими юбилеи, този спектакъл е и заявка за приемственост.

"Победа над отчаянието", "устойчивост" и "да обичаш" – така Деница Езекиева обобщи посланието на вечерта. А Илко Ганев добави: "да обичаш на инат" в една "среща на поколенията".

Може би именно това е най-важното – зрителите да си тръгнат с усещането, че диалогът е възможен. Че гласът, който ни е учил да слушаме и да чуваме, продължава да ни събира. И че в Първо студио на БНР на 4 март няма да има просто юбилей, а споделен празник на паметта – тих, човечен и необходим.