Женските архетипи в киното и нашите собствени истории

Как филмовите героини отразяват нашите собствени търсения, страхове и стремежи?

В навечерието на Международния ден на жената разговорът в предаването "Какво се случва" насочи вниманието към филмовите истории и любимите женски персонажи в тях. Кинокритикът Мирела Василева говори за женските архетипи в киното през призмата на един инструмент, който все по-често се използва и в разказването на истории: енеаграмата.

Енеаграмата е система, която описва девет основни типа личности. Първоначално свързвана със своеобразна карта на човешките слабости и вътрешни конфликти, днес тя намира приложение и в създаването на художествени персонажи. Според Василева именно един дълбок вътрешен проблем – страх, гордост, гняв или друго фундаментално усещане – стои в основата на всяка убедителна филмова история. Около него се изгражда личността на героя и неговият път: дали ще преодолее слабостта си и ще израсне, или ще пропадне още по-дълбоко.

Тази логика на вътрешната трансформация е в сърцевината на много от запомнящите се женски образи в киното. Един от такъв пример е дори героинята на Джеси Бъкли във филма "Хамнет" – образ на жена, чиято сила се проявява чрез грижата за другите. Това е така нареченият "грижовен тип" – човек, за когото връзките с близките и чувството за принадлежност са най-важната ценност. Тази фигура е добре позната на зрителите: жената, която се раздава за семейството си, която носи тежестта на ежедневието, но именно в това намира и своята устойчивост.

В същото време киното предлага далеч по-широк спектър от женски характери. Някои от тях са концентрирани около силна цел и непреклонна мотивация – така наречения "постигащ тип". Класически пример е героинята на Джулия Робъртс в "Ерин Брокович" – жена, която превръща собствените си слабости в двигател за действие и отказва да се примири с несправедливостта. Това е модерният образ на героинята – активна, устремена, често изправена срещу система, която се опитва да я ограничи.

Интересно е, че киното често представя женските характери не поединично, а като своеобразна система от огледала. В сериали като "Сексът и градът" например групата от героини показва различни проявления на женската идентичност – от романтичната мечтателка до независимата и провокативна жена. Подобни ансамбли, най-често от четири персонажа, създават своеобразен калейдоскоп от възможности, в който зрителят може да открие различни аспекти на себе си.

Съществуват и героини, които избират удоволствието от настоящето пред дългосрочната сигурност. Такъв тип персонаж можем да открием и в класическата история "Брулени хълмове" – жена, която поставя социалната стабилност и комфорта пред романтичната страст. Подобни избори често разкриват друг аспект от човешката природа: желанието да извлечем максимума от живота тук и сега.

Когато киното разказва за реални личности – като Едит Пиаф, Тина Търнър, Фрида Кало, Коко Шанел и други – ситуацията е малко по-различна. Тогава сценарият се движи между документалността и художествената интерпретация. Василева отбелязва, че при биографичните филми енеаграмата невинаги се използва толкова ясно, защото реалните човешки съдби са по-непредсказуеми и сложни от всяка теория. Освен това подобни истории често представят героините в по-идеализирана светлина, което понякога скрива техните противоречия и слабости.

Въпреки това системи, като енеаграмата, могат да бъдат полезни не само за сценаристите, но и за актьорите. Много изпълнители работят именно чрез наблюдение на различни типове поведение – жестове, маниери, начин на говорене – за да изградят убедителен образ. Понякога самият външен вид или излъчване на актьора подсказват определен тип персонаж, което обяснява защо някои актьори често попадат в сходни роли.

Тази връзка между киното и личния опит е и в основата на предстоящия уъркшоп на Мирела Василева, който ще се проведе на 8 март в пространството Nexus Space. Срещата ще бъде в по-интерактивен формат – не просто лекция, а разговор, в който участниците ще могат да разпознаят собствените си типове личности чрез любимите си филмови героини.

Защото, както показва киното, историите винаги започват от един въпрос: кои сме ние и каква роля играем в своята собствена история. А понякога отговорът се крие именно в онзи персонаж от екрана, на когото инстинктивно сме съчувствали.

Цялото интервю на Таня Димова с Мирела Василева може да чуете в звуковия файл.