Ралица Фичева: Лъжите на политиците са ежедневие

Тази седмица Factcheck.bg организира отворена среща с журналисти на тема: "В епохата на постистината: Как да разпознаваме политическата манипулация". Кои теми най-често се използват за политическа дезинформация, как да я различим от истината, какво е "слопаганда" и как влияе върху общественото мнение, коментира Ралица Фичева, политически редактор във Factcheck.bg и журналист в "Булевард България".

Как да разпознават политическата манипулация

"Тя не е от днес. Тя се случва постоянно. В интерес на истината ние лъжи от политици чуваме ежедневно. Няма значение дали е предизборна кампания или не – просто сега нещата са по-засилени. Получава се и една перфектна буря – военни конфликти, криминални истории от началото на месеца. Това са събития, които по принцип са свързани с разпространение на много дезинформация."

Разпознаването на политическата дезинформация е по-трудно

"Политическата дезинформация се разпознава по-трудно, защото политиците боравят умишлено с техники, които затрудняват проверката. Например – използват капчица истина, около която изграждат внушение. Или комбинират факт с оценка. Или не казват нещо директно, а задават въпрос – както беше случаят със Станислав Балабанов в интервюто му по Нова телевизия.

Има и хипотетични бъдещи сценарии, които не могат да бъдат проверени, но се използват, за да създават страх, гняв, притеснение. Или пък се използват неясни формулировки – ‘много значително’, ‘малко’, ‘драстично’. Политиците много добре знаят как да боравят с речта, така че да е трудно да бъдат хванати."

Кое е проверимо и кое не

"Това е едно от най-основните умения и най-трудното – да решим кое е проверимо и кое не. Не можем да проверяваме мнение или оценка, но можем да проверяваме статистика, числа, имена, исторически факти."

Например: Имаше твърдение на Асен Василев, че между 2021 и 2024 г. са построени повече километри магистрали, отколкото в предишни години. Това са точни числа – лесно проверими. Друг пример – Делян Добрев каза, че от 2015 до 2025 г. само в две години България не е изпълнявала критериите за еврозоната, визирайки управлението на ПП-ДБ. Това също е лесно проверимо, защото имаме фиксирани дати. Оказа се, че и двамата не бяха прави. Друг пример е: Тома Биков каза, че България нямало да бъде приета в еврозоната без правителството на Росен Желязков. Това е твърдение, което трудно може да бъде проверено – то е спекулация. За да го проверим, трябва да имаме два паралелни свята."

Какво целят политиците с тези внушения

"Емоция. Винаги емоция. Страх, гняв, възмущение. Дезинформацията работи чрез емоции. А ние оборваме с факти, не с емоции – затова е по-трудно. И още нещо – политическата дезинформация работи върху когнитивните пристрастия на хората. Повечето хора искат да чуят неща, които потвърждават техните убеждения. И политиците им ги дават. Често се търси и радикализация. А тя се случва най-вече в социалните мрежи. Политическата комуникация вече излиза извън традиционните форми – трибуна, медии – и навлиза в социалните мрежи чрез различни канали и чрез т.нар. "слопаганда".

Слопаганда

"Това е комбинация от нискокачествено, бързо създавано съдържание с изкуствен интелект, което има политически контекст. Може да изглежда сатирично, но целта е емоция.

Снимката, която Станислав Балабанов показваше по телевизиите – за Ивайло Мирчев и медийната съветничка на Министерството на земеделието – е генерирана с изкуствен интелект и това е само един пример. Във Facebook има много страници, които създават такова съдържание.

Друг пример са страници във фейсбук  като например: ‘Братята с грим’. Създадена е през 2025 г. В началото на януари, когато имаше дебат за машинното гласуване, там се появи вълна от публикации срещу машините. Проследихме свързаността – оказа се, че съдържанието се разпространява основно в групи, свързани с ГЕРБ. Това означава, че съдържанието обслужва определен политически интерес. Не е ‘независимо’. То е създадено, за да обслужи някого.

В момента работим и по друга тема – едни и същи профили публикуват съдържание за определени политици от ИТН. Но няма да казвам повече, докато не излезе проверката."

Политически лъжеметър

"Той е базиран на нашите проверки от създаването на платформата Factcheck.bg. Той не е представителен, но показва кои теми най-често предизвикват дезинформация. Това са: войната в Украйна, икономика и финанси – защото там хората трудно се ориентират, еврозоната (знаете каква масирана кампания имаше срещу влизането ни), енергетика, Европейският съюз и НАТО.

Обикновено тези послания идват от националистически и русофилски организации и партии. Те са лидерите в разпространението на дезинформация. Затова и тези теми са водещи."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Ралица Фичева може да чуете в звуковия файл.