"Лъст" – тялото като памет и киното като среща със самите себе си

Има филми, които разкриват истини. Има филми, които разказват истории. Има и филми, които сякаш разравят тишината.

Новият филм на режисьорката Ралица Петрова – "Лъст", принадлежи именно към третата територия. Там, където образът не просто показва, а разголва. Където паметта не лекува, а пулсира. Където завръщането не е утеха, а изпитание.

След "Безбог", отличен със "Златен леопард" в Локарно, Петрова отново ни среща с героиня, която носи вътрешна бездна. В "Лъст" тя е криминален психолог в американски затвор, принудена да се върне в България след смъртта на баща си – човек, когото е виждала само веднъж. Филмът не е за еротиката на тялото, а за ерозията на връзките, за наследените липси и за онзи момент, в който се изправяме пред отсъствието и откриваме, че то има плът.

Световната премиера на "Лъст" беше в програмата "Форум" на "Берлинале", а българската публика ще може да го види на 13 март от 20.30 часа в кино "Люмиер", когато филмът ще открие Международния конкурс на 30-ия "София филм фест". В "Кино с думи" гостуваха режисьорката Ралица Петрова и актрисата Снежанка Михайлова – в един разговор за киното, за онзи диалог между режисьора и актьора, който протича отвъд думите, и за всичко, което остава извън кадъра.

Пътят до "Лъст" се оказва дълъг – появява се почти десет години след "Безбог". За Ралица Петрова това време е необходимо, за да се стигне до точния тон на историята.

"Като творец по принцип си давам време. Не бих искала да влизам в уточнение колко трудно се прави кино в България, което е реалност също" –казва тя. – "Аз съм по-бавна, давам си време – малко като с втасването на сиренето и на хубавото вино. Надявам се, без да се самопохвалвам. Но за да усетиш правилната мярка и някак си да говориш от едно място на дълбочина, това изисква време."

Този период е и време за проучване. Темите във филма – зависимостите, срамът, тялото като носител на памет – изискват сериозна подготовка. Петрова прекарва години в разговори и наблюдения в групи за зависимости.

"За мен беше много важно да се впусна в едно проучване, което отне може би две или три години. Бях част от групи за зависимости – с жени от различни култури, включително от Иран, с германки, шведки, хора от различни възрасти. След това влязох и в мъжки групи за сексуална и любовна зависимост, за да чуя и тяхната гледна точка" – разказва режисьорката. – "Чух покъртителни истории. Това ми даде правилната мярка – докъде и как да се изгради образът."

Героинята във филма – Лилиян – е колективен образ. Според Ралица Петрова зависимостта от секс и любов, която присъства в историята, е избрана и като метафора.

"Женското тяло е обективизирано в изкуството и в света, в който живеем – един патриархален свят. А в същото време няма усещане за адепсу – за собствената сексуалност, за правото върху собственото тяло. За мен беше важно да се говори от едно пространство на страшно много срам, който даже не е наш – той е проектиран, за да бъдем в контрол."

Актрисата Снежанка Михайлова вижда в образа на Лилиян преди всичко история за отсъствието.

"Отсъствието може да бъде загуба, може да бъде изоставяне. Лилиян е едно изоставено дете. Ние се срещаме с една жена, но се срещаме и с едно дете, което все още си търси мястото" – казва тя. – "Историята, която Лилиян наследява, тя дълбоко усеща, че не е автентична – че това не е нейната история."

Но отсъствието във филма е и пространство за друга перспектива.

"То е и мястото на вярата" – продължава Михайлова. – "Във филма има едно преобръщане на погледа – неслучайно централният образ е преобърнатото тяло. Това е откриване на друг поглед към собствената история. И през тялото се случва приемането."

Именно тялото е една от ключовите теми в "Лъст". То помни, дори когато съзнанието отказва да си спомня.

"Достатъчно е да се огледаме в какво общество живеем" – казва още Снежанка Михайлова. – "Искаме от днес за утре нов живот. Искаме да бъдем видени, без да поемем отговорност за преживяното."

Според актрисата въпросът "Къде е моето място в света?" – от гледна точка на собствената история и собственото тяло – е истински въпрос. Той не е само женски въпрос, той е въпрос за това как живеем заедно.

Според Ралица Петрова, когато постоянно отхвърляме травмата, тя като един вулкан тлее и набъбва. Затова и този филм е покана за лична среща.

"Най-голямото признание беше от една жена в Берлин, която след прожекцията каза: "Това е моята история, разпознавам се на всички нива." Тогава си казах – ето, за това го правим", обяснява режисьорката.

Работата между нея и Снежанка също е процес на дълъг разговор. Две години израждат Лилиян именно в размисли. Тя всъщност не е мислена толкова през образа, колкото през връзката – връзката със себе си.

Ралица Петрова смята, че ежедневният сексизъм, в който живеем, ни вкарва в една рамка, в която жената сама усеща колко трудно е да се изрази от собствената си позиция. А Снежанка Михайлова говори за понятието "сведени до мълчание".

"Да не приемаме такъв тип отношение и да не мислим, че го заслужаваме или че има нещо грешно в нас, за да бъдем непрекъснато свеждани до мълчание" – категорична е актисата. – "Това, което правим, не го правим само за себе си. Целият този труд е, за да се повдигнат въпроси и да се създаде едно поле в културата, където може да има среща и разбиране."

Може би именно това е причината "Лъст" да не предлага готови отговори, а да отправя покана към зрителя за среща. Среща със собствената история, със собственото тяло и със собствената памет.

Първата такава среща с българската публика ще бъде на 13 март от 20.30 часа в кино "Люмиер", но ще има и втора прожекция – на 16 март от 16.00 часа в Дома на киното в рамките на 30-ия "София филм фест".

Цялото интервю на Таня Димова с Ралица Петрова и Снежанка Михайлова чуйте в звуковия файл.