Пионерите на ейсид джаза "Инкогнито" празнуват 45 г. на сцената

Жан-Пол "Блуи" Муник въведе "Инкогнито" през парадния вход на музиката още преди 46 години. Легендарната фюжън формация ще поднесе на публиката в София вечер, изпълнена с топли соул мелодии, джаз-фънки груув и неподражаема енергия в зала 1 на НДК на 10 март.

След повече от четири декади, британците – вече като мултинационален колектив, продължават да доказват, че музиката може да лекува, вдъхновява и обединява. Създадена през 1979 година, групата остави ярка следа с класическите албуми Jazz Funk, Inside Life, Tribes, Vibes & Scribes и Positivity, които изстреляха десетки хитове по върховете на световните класации. През годините съставът си сътрудничи с гигантите Стиви Уондър, Чака Кан, Джордж Бенсън, Маркъс Милър, Ал Жаро и Макси Прийст, като се превърна в емблема на британския ейсид джаз и модерния соул звук. Днес "Инкогнито" продължава да свети със същата страст и иновация. Music. Magic. Ironic. – новият, двоен албум на бандата, излезе след 45-годишния юбилей на формацията под № 20 в нейната дискография и представи свежото звучене на новото лондонско соул поколение. Резултатът – чудесно изваяни песни, обвити в топли тонове, които звучат едновременно съвременни и вечни.

"Творение на любовта, подарък за всички, които ни подкрепяха през годините"  – с тези думи "Блуи" описва Music. Magic. Ironic. Музиката е нашият начин да лекуваме, да свързваме хората и да празнуваме човечността. А срещите ни с публиката са мястото, където това се случва истински", казва "Блуи" и допълва, че е бил на 5 години, когато погрешка е нарекъл музиката "магия". Ето обаче - неточността се оказа е вярна. Тази магия е забъркана не само в заглавието на горещата продукция, а обвива в елегантната си прегръдка цели 17 композиции. Те са не само за забавление, а много повече - изпяват послания.

Висш стил и първа класа – "Инкогнито" е една от малкото формации, които не правят компромиси нито със себе си, нито със своите фенове или пък с очакванията им. И пак са комерсиални в успоредяването на собствения си стил с модерната лексика за актуалност. Комерсиални са, защото успяват да вървят в едно време, което като че ли повече отваря врати пред техните ученици, бъркащи в шейкъра на електрониката и фюжъна от джаз, соул, ар-ен-би, фънк, госпъл и блус. Комерсиални са, защото дават материал за лайф сетовете на безброй светила. Комерсиални са, тъй като рапират свежо и неклишарски. Тъй като душата на лидера "Блуи" отдавна е станала пристан на бурни и разнопосочни ветрове като тези на би-бопа и самбата, топлолюбиво посрещна дори разгащения хип-хоп. Оп, тук се поизсилих – рап абзаците на Тони Момрел са меки, кадифени и не тъмни, а примерно минзухарени. И, да, комерсиални са, защото всичките фронтдами, преминали с микрофон през логото "Инкогнито", могат да преизпеят стари и наистина култови хитове по нов начин без да ги оцвъкат, а обратно – да ги подобрят. За огромна радост и меломански кеф, в редиците на бандата отново е Мейса Лийкс. Чисти глупости и кухо дрън-дрън са определенията на критиката, че била Шаде на XXI век. Мейса си е Мейса, именно онази вълшебна бленда от най-популярните им албуми и дробове с размера на двоен дирижабъл, от които излетяха повече от половната пробивни сингли. Соул, способен да замрази кръвта ти за миг, а после да я втурне към най-екзотичните краища на твоята душа, за каквито вероятно и не подозираш.

"Блуи" е неземен агент – позволявам си да го определя като такъв от първа ръка след една макар и кратка, но много емоционална среща с него.

"За мен "Инкогнито" е идея, която би трябвало да се простира отвъд индивида, отвъд самия мен и да обхваща колкото се може по-голямо пространство, носейки послание. Което е много по-голямо от всяка една личност в самата група", обобщава някак си между другото композиторът, продуцент, китарист и певец, човекът-"Инкогнито" Жан-Пол Едуард Муник, но и тънък ценител на качествената кухня в някаква столична кръчма преди десет или двайсет години (няма значение), а погледът му боцка навред из менюто на националните ни специалитети, докато ЦСКА побеждава Байер Леверкузен. Мисията ми е в краткото време, което ми е отредено, да открия какво още не знаем за него. Той ми го казва още в първото си изречение, след като определи България като "весела". "Аз съм семеен човек, който обожава музиката. Човек с мисия, който обича твърде много храната. Човек, който смята да си прекара страхотно времето, в което е на тази планета, но да помага и на другите, така че, когато се обърне назад, да си каже: "Това беше един добър живот!".

И като че ли прочете следващия ми въпрос, защото продължи: "Инкогнито" е моята религия. Ние сме като пътуващи менестрели и сме тук само заради музиката. Вярно че сме музиканти, а не политици, но точно ние можем да дадем онази спойка на обществото, да говорим пред медиите и гласът ни да стига до много хора. Никога не пропускам възможността да спомена, че сме тук с най-важната цел на тази земя: да накараме хората да се грижат един за друг като братя и сестри. Да обърнат внимание на всички онези, които нямат глас и които не могат да говорят сами в своя защита - на хората в Африка, които нямат храна и трябва да живеят в пустинята. На хората в Америка, които  пострадаха и загубиха имуществото си, а някои и живота си поради бюрокрацията там. На хората в Ирак, на бедните, на децата без родители по целия свят. Да, музиката е важна, но ние имаме послание към хората – че трябва да се обединят и да помислят как можем да променим света. Ние самите сме група, съставена от хора от цял свят. И показваме, че може най-различни индивиди да се съберат, да правят музика заедно и да се обичат. Нашето послание е: щом ние го можем, значи всички могат."После отиде на среща с духачите. Той винаги е бил в центъра на такава брас-секция, която преспокойно би заменила два ракетни батальона за борба с градушките.

Има концерти, при които щом видиш изпълнителя и мястото, веднага си казваш, че е просто идеалната комбинация. Този е точно такъв. В зала 1 на НДК утре вечер.