Жанина Драгостинова: Невъзможно е Берлинале да загърби политиката

Белринале 2026 премина под знака на политическо напрежение, след като режисьорът Вим Вендерс – президент на международното жури, заяви, че киното не трябва да се превръща в инструмент на политическа пропаганда. Изказването беше направено под натиск Берлинале да заеме позиция за военния конфликт в Газа. 

Политическите нюанси по време на тазгодишното издание на Берлинале коментира в "Киното отвъд екрана" Жанина Драгостинова, преводач и публицист, който познава германската културна среда.

"Когато говорим за събитията в Германия, няма как да пропуснем историческия преглед. Знам, че за новото поколение вече е досадно, но това, което се случи тази година, цялата атмосфера, скандалите, имат своето историческо обяснение", заявява Драгостинова.

Берлинският фестивал е създаден с политическа цел от американските окупационни сили. В своите биографични книги режисьори като Вим Вендерс и Фолкер Шльондорф разказват как комисия оценявала филмите им – директна цензура, чиято цел била връщане на германския народ към корените на демокрацията, които в годините на националсоциализма са били потъпкани. Фестивалът е замислен като мост между Изтока и Запада", разказва Драгостинова.  

В началото на 90-те "мостът" е буквален – канени са много режисьори от бившия Социалистически блок, за да получат възможността за по-широка изява на световния кинопазар.

Драгостинова изтъква, че Белринале преди време е проявил политическа позиция, разграничавайки се дори от самия себе си. Един от съоснователите на фестивала Алфред Бауер години наред прикрива своето нацистко минало, а на негово име се връчва почетна "Сребърна мечка". След като са излезли доказателства за неговата свързаност с националсоциализма, наградата е премахната – пример за политическо поведение.

През годините Берлинале е проявявал активна позиция спрямо цензурата в Китай, оказвал е подкрепа за иранското кино във връзка с арестите на кинотворци в Иран.

"Въпросът към Вим Вендерс за отношението към конфликта в Газа не стои странно – не и на този фестивал. Невъзможно е фестивал, който се обявява за политически, да загърби политиката. Затова отговорът на Вендерс прозвуча учудващо."

По думите на Драгостинова се е стигнало до скандал, защото се смята, че заради историческа си вина Германия трябва въпреки всичко да стои на страната на Израел и това да е приоритет на външната политика – задължение, което другите държави нямат и на фестивала в Кан не би предизвикало такава полемика.

В обществената дискусия се обръща внимание, че е немислимо Вендерс да излезе с позиция, че в киното няма място за политика, след като миналата година е направил документален филм за Втората световна война, финансиран от германското посолство във Франция. Личното мнение на Драгостинова е, че изказването му е било неуместно, а фестивалът е място за дебат.

"Филмите, които бяха наградени, с малки изключения, избраха най-доброто от предложеното  в конкурсната програма. Имам някакви съображения към самата селекция – според мен, тя беше слаба. До идването на международните директори, когато фестивалът беше в немски ръце, имаше конкурсна програма и официална програма, отделно форум и панорама, където се показваха филми за по-специална, нишова публика. Филмите, които бяха в конкурсната програма и получаваха "Мечките", бяха най-доброто от доброто и се отличаваха от филмите в другите програми. В сегашния конкурс това не е кино, което разработва киноезика – добри филми, но нищо особено. Останалите програми пък представят много добри филми, за които може да се говори. Това по някакъв начин обезценява значението на "Мечките", след като всички говорят и пишат, че по-доброто е извън селекцията", заявява Драгостинова.

Повече за историческите предпоставки и политическия шум около Берлинале 2026 – чуйте в разговора на Юлия Владимирова с Жанина Драгостинова в звуковия файл.