Бедрена кост от Чирпан може да промени историята на човешкия произход

В предаването "Време за наука" проф. Николай Спасов разказва за палеоантропологично откритие – бедрена кост на възраст около 7 милиона и 200 хиляди години, открита край Чирпан. Изследването е дело на международен екип учени от Националния природонаучен музей към БАН, Аристотеловия университет в Солун, Университета в Тюбинген и Университета в Торонто.

Резултатите, публикувани на 4 март 2026 г. в списание "Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments", показват, че костта има ясни характеристики на двуного същество. Това може да промени досегашните представи, че изправянето на човешките предшественици е започнало в Африка преди около 6–7 милиона години. Според новото изследване находката от палеонтологичното находище Азмака край Чирпан е принадлежала на същество, което вече се е придвижвало на задните си крака.

Проф. Спасов отбелязва, че анализът на костта е отнел много време. "Да, изследването ни продължи наистина много дълго."

По думите му работата на екипа не е случайна. Интересът му към древните животни и хора започва още в детството, а през 1999 година създава малък екип за търсене на нови палеонтологични находища. Една от причините е предположението, че в късния миоцен по нашите земи могат да бъдат открити най-късните човекоподобни – хоминини, подобни на вече намерените в Северна Гърция.

Решаващ момент настъпва по време на посещение в Чирпан. Проф. Спасов и колегата му от Парижкия музей проф. Дени Жерардс разглеждат колекцията на Петър Попдимитров, бивш кмет на града и любител палеонтолог. Сред събраните от кариера кости те откриват малък зъб, за който веднага разбират, че принадлежи на изкопаем хоминид.

Това поставя началото на разкопките в находището Азмака, бивша пясъчна кариера край Чирпан. След години работа екипът открива бедрената кост.

"В началото аз така на шега си казах: "А, ето го нашия човек".

Ученият уточнява, че това е условно название, защото 7 200 000 години е много преди появата на човешкия род.

Според екипа находката може да принадлежи на най-ранния представител на човешката линия. "Ние смятаме, че това е първият хоминин, първият предчовек – този, който пръв е тръгнал по пътя към човека, нашият първи пряк предшественик, или поне така смятаме в момента."

 Чуйте разговора на Василена Мирчева с проф. Николай Спасов във "Време за наука"