Гореща любов по време на Студена война и няколко бучки сирене

Съвременното българско кино продължава да търси своите пътища между паметта и настоящето, между личната история и големите исторически процеси. Понякога тези пътища минават през абсурда на миналото, понякога – през простите, на пръв поглед, човешки истории, в които се крият големи истини.

В "Кино с думи" режисьорите Джеки Стоев и Никола Бошнаков представиха два нови филма, включени в програмата на 30-ия "София филм фест" – игралният "Аврора", техен съвместен проект, който ще има премиера на 18 март от 18.00 часа в кино "Люмиер", и документалният "За няколко бучки сирене" на Бошнаков, който ще се срещне с публиката на 28 март от 20.15 в кино "Одеон". Две много различни истории, които по свой начин се срещат в темите за свободата, идеализма и човешкия избор.

"Аврора" ни връща в България от началото на 50-те години – времето на Студената война, на идеологическите граници и личните драми. Историята съчетава драматичното с комедийно-пародийното. Като копродукция между България и Италия, съчетава и актьорите Константина Георгиева, Брено Плачидо, Койна Русева, Христо Гърбов, Боян Арсов, Ивана Керанова и Франко Неро.

Идеята за филма се ражда много преди той да се появи на екрана.

"Първоначално кандидатствах преди повече от 16 години в Националния филмов център, защото много ми харесваше тази история… Но тогава така категорично ме отхвърлиха, защото във филма имаше и лесбийка – персонажът на Койна Русева", разяснява Джеки Стоев.

Днес, години по-късно, времената са се променили и историята намира своя път към киното.

В центъра на "Аврора" са различни форми на любов – лична, идеологическа, дори любов към властта, както обобщава Никола Бошнаков:

"Ние имаме любов между двама млади. Имаме любов между по-възрастна дама и млада девойка. Имаме любов между други двама млади. Имаме и чиста любов към властта."

Филмът работи едновременно с трагичното и със сатиричното. Персонажите, изиграни от актьорите Койна Русева и Христо Гърбов, съществуват на границата между личната болка и абсурда на системата. Бошнаков признава, че този контраст е съзнателно търсен:

"Всичко това го правим, защото и двамата сме увлечени от пародията и комедията – и второ, и на хората да е по-забавно, докато гледат филма."

В същото време "Аврора" говори и за идеализма – за младия човек, който вярва в идеи, но понякога плаща висока цена за тях.

"Идеализмът е добра насока за млад човек" – казва още Бошнаков. – "Всеки млад човек в някаква степен е идеалист и лека-полека идеал по идеал си отиват… но вече от тази метаморфоза се формира характерът."

Какво се случва обаче, когато животът пише сценария?

Ако "Аврора" е игра между историята и художественото въображение, документалният филм "За няколко бучки сирене" отвежда зрителите в съвсем друга територия – тази на живия живот.

Филмът проследява историята на Мина Варджиева – жена, която упорито следва своя път, независимо от пречките. Историята е заснета в продължение на години и се променя заедно със самия живот.

"Аз нямах много избор да не направя този филм" – признава Никола Бошнаков. – "Повече от 15 години сме приятели с Мина и целият филм, който се променяше – можеше да бъде сериал, епос, какво ли не – вървеше паралелно с моя живот."

Точно тук се крие и особеността на документалното кино – то никога не е окончателно. Ако бъде заснето в друг момент, то ще разкаже друга история.

"Ако този филм беше сниман 2017-а, щеше да бъде друга история. Ако беше сниман 2012-а – пак друга. Ако започнем сега да го снимаме, той ще бъде съвсем различен", подчертава режисьорът.

Ключът към подобно кино е доверието – между режисьора и героя на филма. Камерата трябва да бъде едновременно присъстваща и невидима.

"Ние оставяме камерата, помагаме ѝ да измаже нещо, да боядиса, да пренесем нещо" – разказва Бошнаков. – "Ставаме част от нейната среда и тя почти не забелязва, че снимаме."

Разговорът със създателите на два от новите български филма в програмата на 30-ия "София филм фест" неизбежно стига и до самото правене на кино, особено когато бюджетите са ограничени.

"Време, пари и качество" – обобщава Бошнаков с една известна формула. –"Може да стане бавно и качествено. Може да стане бързо и евтино. Евтино, бързо и качествено – няма как да се случи."

Джеки Стоев добавя своята проста, но категорична формула за киното:

"Всичко това, което казвате, е вярно, но най-важното за един филм е той да е хубав."

И може би именно това е най-точното определение – киното трябва да бъде преживяване за зрителя.

"Когато на зрителя му е интересно и приятно или тъжно и весело едновременно – тогава винаги му идват разни идеи в главата", допълва Стоев.

Премиерата на "Аврора" на "София филм фест" е и своеобразен празник – тя съвпада с 85-годишнината на Джеки Стоев. Оказва се, че отговорът на въпроса какво го прави щастлив е изненадващо лесен:

"Щастието е по-скоро въпрос на характер, отколкото на обстоятелства."

Може би точно този характер – способността да гледаш на света едновременно сериозно и с чувство за самоирония – прави възможни и филми като "Аврора" и "За няколко бучки сирене".

Филми, които напомнят, че киното не е просто отражение на света, а начин да го разбираме. И понякога да се усмихнем на неговия абсурд.

Целия разговор на Таня Димова с Джеки Стоев и Никола Бошнаков чуйте в звуковия файл.