В Института по микробиология на БАН работят за подобряване на здравето

Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" е национален научен център за микробиологични изследвания. От основаването и до днес основните му цели са: изследвания, насочени към здравеопазването, селското стопанство и промишлеността и обучение на докторанти и млади специалисти. Институтът е основан на 7-и март 1947 г. в отговор на необходимостта от национален научен център за съвременни изследвания в областта на бързо-развиващата се микробиологична наука. Основател на Института и негов и пръв директор в продължение на 15 години е видният български учен академик Стефан Ангелов. Първоначално институтът се състои от пет звена – бактериологично (за медицинска, селскостопанска и промишлена микробиология), протозоологично, вирусологично (изследвания на вирусите и вирусните заболявания при човека, животните и растенията), имунологично и биохимично. Ранният период от развитието на Института (1947-1962 г.) е свързан с работа по проблемите на инфекциозната патология на домашните животни и човека, осъществявани под ръководството на проф. С. Ангелов и неговия пръв сътрудник проф. Илия Куюмджиев.

На 10 март 2026 г. в Конферентната зала на Института по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките се състоя тържествено събрание по повод 79-ата годишнина от основаването на института. Тазгодишното честване премина под надслов "Инвестиция в знание: Поколението Z зад микроскопа", поставящ акцент върху ролята на младите учени в развитието на съвременната микробиология. Директорът на института, проф. Пенка Петрова, откри събитието и подчерта значението на избраната тема. Това е поводът предаването "Следобед за любопитните" да гостува на Института по микробиология.

Проф. дбн Светла Данова – ръководител на Лабораторията по млечно-кисели бактерии и пробиотици. Темата на разговора с нея е: "Пробиотици и постбиотици с една мисия – здраве"

"Добре дошли с най-добрите приятели на нашето здраве – българските млечно кисели бактерии. Зад пробиотиците - про, за биоживот се крие 25 години изследване на уникалното биобогатство, каквито са българските млечно-кисели бактерии. В микробиома т.е. в цялата съвкупност от микроби, които ни населяват, те са ключов фактор за нашето здраве. През тези години с един невероятен екип, доминиран от поколението Z, се опитваме да доказваме колко полезни могат да бъдат и как да бъдат. На пазара у нас в момента има над 250 пробиотични продукта и бедният консуматор отива в аптеката, за да си купи антибиотика и как да избере пробиотик. Чрез нашите проучване и изследвания се стремим да отговорим на тези нужди т.е. да излязат извън рамките на статиите и публикациите, и да бъдат предложени. Това реално стана възможно от 2024 година насам, благодарение на проекта "Нови подходи за подбор и интегриране на БИОТИЦИ (про-, пост- и метабиотици) във функционални формули за хранителни добавки с висок биологичен потенциал на основата на агро- и промишлени отпадъци", който е с финансова подкрепа на ЕС и по плана за възстановяване и развитие. Стремежът ни е не само да открием оригинални български щамове, но и да ги произведем с технологии, които ще бъдат енергоспестяващи и ще използват отпадни продукти от био и агро- производството. Българските пробиотици, т.е. щамовете с които още нашите прадеди са запалили вниманието на Иля Млечников, за да създаде теорията за пробиотиците са тези, които вършат добрата работа в нашата храносмилателна система, за да ни помагат да бъдем здрави. Малко хора знаят, че ако в чревната ни флора доминират добрите млечно-кисели бактерии, над 200 медицински проблема могат да бъдат решени. Най-големият ни успех е, че успяхме да докажем, че освен киселото мляко, за което по цял свят се знае, още българското саламурено сирене, българският кътък съдържат уникални култури. Именно на сегашния проект ние се надяваме тези култури да излязат като добавки, които ние да предложим на консуматора, който е загрижен за своето здраве, разказа в предаването проф. Светла Данова.

Доц. Виолета Вълчева, ръководител на Лаборатория по молекулярна биология на микробактерии към Департамента по Инфекциозна микробиология, Днес тя ще представи работата по проект, който изследва генетичните особености на туберкулозните бактерии в България и Балканите.

"По световни данни туберкулозата е заболяване, което присъства в световен мащаб и което чрез научни изследвания да покажем, че това заболяване съществува и най-вече да проучваме неговите резистентни форми. В момента работим по проект, който започна тази година "Интегрален анализ на патогеномни характеристики и предаването и предаването на щамовете Mycobacterium tuberculosis в България и на Балканите". По проекта работим в колаборация с Националната референтна лаборатория по туберкулозни към Националния център по заразни и паразитни болести и едновременно с това с колеги от балканските страни от Албания, Сърбия, Македония, Румъния, Гърция и Турция. Чрез този проект благодарение на съвременните технологии на разчитане на пълния генетичен код ДНК на бактерията, може стъпка по стъпка да се проследи историята на туберкулозата. Това помага да разберем как болестта се е променяла във времето, как се е проследявала и приспособявала към хората и защо определени нейни разновидности, именно мултирезистентните щамове т.е. лекарствено резистентната туберкулоза се е разпространила успешно по целия свят. За първи път чрез този проект ще изследваме щамовете при децата. Изследването не само на детските щамове, но и тези сред възрастните, ни позволява да наблюдаваме едно явление, което се нарича кръстосана резистентност. До момента то не е достатъчно изследвано, но това което се наблюдава за момента е, че резистентността към едно лекарство, увеличава чувствителността към друго. Това е ключово за разработването на оптимални терапевтични режими. Намираме се в месеца в който отбелязваме и световния ден за борба с туберкулозата, който е 24-ти март. На 24 и 25 март 2026 г. в конферентната зала на Институт по микробиология "Стефан Ангелов" - БАН, София ще се проведе семинар на тема: "Дейности и бъдещинасоки в диагностиката и лечението на туберкулозата", организиран в рамките на европейски проект CA21164 ADVANCE-TB (Подобряване на диагностичните и терапевтичните стратегии за контрол на туберкулозата), разказа в ефира доц. Виолета Вълчева.

Гл. ас. д-р Александра Гърмидолова и д-р Гергана Кръстева от лаборатория "Клетъчни биосистеми". С тях разговаряме за: Растителни клетъчни и тъканни култури като устойчив възобновяем източник на ценни метаболити.

Александра Гърмидолова: "Ние се занимаваме с изследване на различни растителни клетки и тъкани с цел получаване на различни метаболити, които в последствие могат да се интегрират в хранителната индустрия, козметиката, фармацията и медицината. Проучванията, които извършваме са в инвитро среда, защото по този начин избягваме влиянието на околната среда. По този начин в една и съща среда при избора на определено растение, ние го поддържаме и от там започваме да натрупваме биомаса и след това правим различни екстракти и извършваме оценка на различни биологични активности."

Доктор Гергана Кръстева: "Целта на биотехнологиите е да използваме растенията по- най добрият възможен начин, за да запазим техните свойства и активната функция, за да ги приложим в хранителни продукти като добавки или като такива в козметичната промишленост. Реално се използват вторичните метаболити, след култивацията на растенията ин витро. Това са растения като гардения, невен и роза дамасцена, които вече реално се използват в козметиката. В момента се занимаваме и с фундаментални научни изследвания по два проекта – единия е за аронията, а другия за пасифората."

Гл. ас. Мартина Савова, носител на наградата за млади учени на БАН "Марин Дринов", ще представи работата и постиженията на лаборатория "Метаболомика", която изследва как храната, начинът на живот и природните продукти влияят върху нашия метаболизъм и процесите на стареене.

"Интересувам се от химията, химията на лечебните растения и природните продукти и след завършването на университета имах възможност да творя наука в България. В лаборатория "Метаболомика", работим по различни тематики., като екипът има дългогодишен опит по отношение на биотехнологичната продукция на ценни биологични вещества от медицински растения и техният фармакологичен потенциал в клетъчни и организмови моделни системи. Фокусът на проучванията на екипа е насочен към разработването на превантивни подходи, базирани на природни продукти за справяне с метаболитните нарушения, постигане на дълголетие и увеличаване максималният период на здраве. При нашите изследвания използваме вид кръгли червеи, които са добре установена моделна форма при стареенето и нейната свързаност при метаболизма. При това проучване изследване влиянието на мед, кисело мляко и биологично активни вещества от растителен произход върху процесите на стареене и метаболитните процеси, с цел постигане на здраве и дълголетие" – разказа в ефира гл. ас. Мартина Савова.

С гл. ас. д-р Петър Дончев говорим по темата: "Подобряване на терапията при хронична миелоидна левкемия". Проектът е финализиран с публикацията:"Cannabidiol modulates exosomal miRNA networks to enhance Imatinib mesylate response in chronic myelogenous leukemia"

"От 2000 година миелоидната левкемия се лекува чрез тирозин киназни инхибитори, които драстично променят отговора към лечението и благодарение на които продължителността на живота на тези пациенти е сравнима с общата популация. Аз изследвам резистентност т.е. липсата на отговор към конвенционалната терапия и тогава се налага да се търсят алтернативни подходи. Това, което изследвам е  клетъчната комуникация чрез екзозоми и микроРНК. Проследяваме как клетките "говорят" помежду си чрез малки мехурчета (екзозоми), които носят миниатюрни молекули — микроРНК. Те действат като инструкции: "растеш", "спираш", "умираш", "ставаш по устойчив". Изследвам дали канабидиолът може да промени отговора към лечението. Това, което виждам от резултатите е, че успешно успява да повиши чувствителността на туморните клетки към тирозин киназни инхибитори и иматиниб мазилат. Изследването открива възможности за по-ефективни комбинирани терапии, намаляване на дозата и идентифициране на нови биомаркери за резистентност", разказа гл. ас Петър Дончев.

Гл. ас. Николай Гергов, Департамент Имунология, Институт по Микробиология "Стефан Ангелов", работи върху изследване, свързано със системния лупус еритематозус – автоимунно заболяване, което засяга по-често жените. Това е и темата на бъдещата му дисертация.

"В момента се занимавам с един проект, който разглежда автоимунното заболяване системен лупус, което засята много системи и органи , хронично и за момента нелечимо. Конкретно ни интересува влиянието на определени полови хормони и влиянието върху прогресията на лупуса и неговото развитие, както и влиянието върху репрудуктивната система в последствие. За целта работим с миши модел, спонтанно развиващ заболяването. След продължителна хормонална стимулация, чрез множество аналитични методи, проследяваме характерни за заболяването параметри на имунната и репродуктивната система. Накратко, настоящото изследване ще допринесе за изготвяне на по-актуални критерии за оценка на риска при асистираната репродукция, както и за потенциално сътрудничество в тази насока между научно-изследователската общност и фармацевтичната индустрия. На етап потвърждение на някои резултати сме в момента, предстоят публикации и вторият етап от проекта трябва да приключи 2027 година." – сподели в ефира гл. ас. Николай Гергов.

Гл. ас. д-р Илиян Манойлов, лаборатория Микробна генетика, освен със свои изследователски проекти е ангажиран и с подготовката на нашите бъдещи биолози, поради което е посочил две теми:
- научна – "Влияние на гените върху развитието на заболяванията – невродегенеративни и автоимунни заболявания при хора и мишки"
- социална – "Интегриране на учениците в научните среди – стажантски
практики и проекти".

"Влиянието на околната среда води до отключване на автоимунните заболявания на все по-ранна възраст. Стресът е изключително мощен фактор, който влияе на всички системи в организма. Заболяванията се отключват на все по-ранна възраст заради нездравословните условия на живот, на които и сами се излагаме. Докато правихме изследвания и в автоимунната сфера и вирусната такава, ми стана интересно как гените се отразяват на заболяванията и преди време спечелих проект, който цели да провери как определени гени влияят на развитието на конкретни заболявания. Като става въпрос за неврогенеративни заболявания- алцхаймер, паркинсон, но и автоимунни- диабет- тип 1, може да се разпространи това и към лупус. До тук проучванията показват, че конкретни гени имат много важна роля в нарушаването на нормалната регулация в имунната система. Това е много голяма битка. Ако ние успеем да разберем кои са тези гени, ние ще можем или да ги потиснем или активираме и така да насочим имунния отговор по много по-качествен начин", разказа в ефира на предаването гл. ас. Илиян Манойлов.

Доц. д-р Венелин Хубенов от Департамент "Биотехнология", лаборатория "Биоремедиация и биогорива". С него говорим по темата: "Възобновяеми ресурси на Земята и в Космоса".

Доц. Венелин Хубенов: "Биоремедиация означава, че с помощта на живи организми търсим начин да пречистим различни замърсявания, било то в почви, нефтени разливи или нещо друго. Моята работа, която е не само в института по микробиология, но и в центъра за компетентност чисти технологии за устойчива околна среда, води, отпадъци, енергия за кръгова икономика, та моята работа е насочена към получаването на биогаз. А биогазът ще става вероятно много актуален с оглед на геополитическата обстановка в момента. Земята е един космически кораб, макар и огромен, където имаме много ресурси и място да цапане. И някой трябва да чисти това. С това се занимаваме, отработвайки отпадъците да произвеждаме продукт като метана. А защо и в Космоса, ами защото когато излети една пилотирана космическа мисия, ресурсите там става изключително ограничени. Освен това в Космоса, за да вдигнете килограм маса, това е много скъпо. При една по-дълга космическа мисия, било до Луната или Марс, то тогава мястото на кораба ще е много ограничено, както и ресурсите, с които ще се разполага там и за това се търсят начини да се преработват отпадъците на място и да се получава не само метан, но и ЕС да направи такава кръгова система, че да може да се рециклира водата, да могат да се отглеждат някои растения и да се получава кислород, така необходим за живота на кораба. Групата ни участва и в проект, при който се изследват такива микро-екологични системи за поддръжка на живота не само в Космоса, но и тук на Земята, на по-отдалечени места, където също е трудно да се доставят определени ресурси. Този проект е огромен и по него работят учени от различни институти."

Проф. Пенка Петрова е българска микробиоложка и молекулярна микробиоложка, професор и директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов" при БАН. През 1994 г. се дипломира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по специалност "Биотехнология, генно и клетъчно инженерство", с дипломна работа на тема: "Изследване на резервни протеини на Triticum aestivum". През 2003 г. защитава дисертация на тема "Създаване на система за генно клониране при Streptococcus thermophilus", в Института по микробиология "Стефан Ангелов", при БАН. От 2003 до 2011 г. заема последователно длъжностите научен сътрудник III, II и I степен в секцията по "Микробна генетика" в отдела по "Обща микробиология". Говорим на тема: "Синтез на биопластмаси от екстремофилни бактерии"

"Работим върху направата на биопластмаси и разграждането на пластмасата, защото на места вече има острови от пластмаси в океана, които трябва да се разградят. Първи в тази област бяха японските учени, но веднага след тях ние българските учени успяхме да изолираме от природата консорциуми от бактерии, които могат да разграждат пластмаси. По този начин от нас се очаква да се справим със замърсяването не само на земята, но и в океаните, защото точно екстремнофилните бактерии, в случая халофили, са микроби изолирани от високо-солени местообитания. Нашите екстремофили - халофили са изолирани от Бургаското езеро, Поморийското  езеро, а най-интересните са от Провадийската солница. Направо от солните мини, сол на пет хиляди години, ние успяваме да намерим микроби, които имат способността да разграждат пластмасата. Полихидроксиалканоатите (ПХА) са био-синтезирани (микробно синтезирани) и био-разградими пластмаси, напълно съвместими с човешкия организъм. ПХА са алтернатива на традиционните пластмаси при опаковката на храни, но са и незаменими в медицината и фармацията: при капсулирането на лекарства с контролирано освобождаване и при синтеза на биоразградими хирургически конци. Получаването на ПХА в индустриален мащаб засега обаче не е възможно заради ниските добиви, високата себестойност на използваните субстрати (глюкоза, масла) и заради наличието на вътреклетъчни ензими деполимерази, които извършват обратен процес на разграждане на акумулираните гранули ПХА. Тазгодишното честване на празника на института премина под надслов "Инвестиция в знание: Поколението Z зад микроскопа", поставящ акцент върху ролята на младите учени в развитието на съвременната микробиология. Представителите на поколението Z, движеща сила на новия век, вече заемат значимо място в научния състав на института. В момента те съставляват над 20% от изследователите, като общо 26 млади учени работят в различни научни направления. Съвместната работа на учени от различни поколения и силната приемственост между тях са ключови за развитието на научната дейност и бъдещето на института" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова.

Целите интервюта в предаването "Следобед за любопитните" може да чуете в звуковите файлове.