Красотата на пречупените гласове: историята зад "Диригентът" на Провазник

Филмът "Диригентът" – част от програмата на 30-ия "София филм фест" – връща зрителя в началото на 90-те години, но го прави с чувствителност, която болезнено отеква в настоящето. История за талант и власт, за копнежа да бъдеш забелязан и за цената, която често остава невидима. След срещата със зрителите в Дома на киното предстои и прожекция на 19 март от 16:15 в Културен център G8.

В "Артефир" режисьорът Ондржей Провазник разказа за тази чешко-словашка продукция, вдъхновена от реални събития.

Историята среща зрителите с 13-годишната Каролина – момиче с изключителен глас, попаднало в свят, в който музиката е не просто изкуство, а йерархия, зависимост и изпитание на границите. Тя получава шанса да се присъедини към световноизвестен детски хор, като заема мястото си редом със своята по-голяма сестра. В центъра стои фигурата на диригента – харизматичен и безапелационен авторитет, чието одобрение се превръща в най-желаната, но и най-опасната награда.

Провазник, който има опит в документалното кино, съзнателно избира езика на игралното кино, за да достигне до една по-дълбока, преживяна истина.

"Винаги съм си мислил, че искам да бъде направен като игрален филм, а не като документална реконструкция, за да може в момента на действието да се види наистина случващото се", обяснява чешкият режисьор. Този избор му позволява да бъде "в точния момент, в точната ситуация", да изгради не просто разказ за миналото, а вътрешно преживяване.

Импулсът за филма идва от реален, почти сюрреалистичен момент – жени, които пеят на осъден диригент по телефона.

"Това беше абсолютно абсурден, сюрреалистичен момент, но същевременно е много красив и парадоксален, също и доста мрачен", казва Ондржей Провазник. Именно това напрежение между красота и ужас се превръща в една от водещите линии в "Диригентът".

Темата за гласа е централна – както в буквалния, така и в метафоричния смисъл.

"Музиката и гласовете са един от най-важните инструменти в тази деликатна тема", подчертава Провазник. Международното заглавие "Broken Voices" насочва към тази многозначност: "гласът може да пее, но може да бъде сподавен, да бъде заглушен и може да бъде инструмент за бунт". Затова и всички музикални сцени във филма са записани на живо, с участието на реален детски хор.

"Беше много важно от самото начало всички сцени с музика да бъдат максимално точни", разяснява режисьорът и сценарист на "Диригентът". Така филмът не просто разказва за музика, а я превръща в органична част от историята.

"Диригентът" не е филм единствено за злоупотребата с власт. Той изследва сложността на взаимоотношенията – между учител и ученик, между сестри, между съперници, между отделния човек и общността.

"Исках да покажа колко трудна и крехка е ситуацията не само на жертвата, но и на свидетелите", споделя Ондржей Провазник. И още – "колко двойствено може да бъде взаимоотношението" с фигурата на авторитета. Важен е и въпросът за тишината – за онова, което остава неизказано.

"Тази култура на заглушаването… не всеки знае цялата информация, дори да я знае, не иска да сподели, не иска да си навлича проблеми", твърди Провазник. Филмът му работи именно с тази деликатност – с паузи, с усещания, които не се заявяват директно.

Образът на диригента също е изграден извън клишетата.

"Ако искате да изградите дори лош герой, той също трябва да бъде комплексен" – казва още Ондржей. – "Много често те са харизматични, имат добри черти и именно там е опасността."

Тази сложност прави историята още по-неудобна и по-истинска. Филмът поставя и по-широк контекст – този на прехода в Централна и Източна Европа, време на амбиции и наивност, на стремеж към успех без пълно осъзнаване на цената.

"Обществото също е невинно и е жадно за големия успех, но не съзнава всичките престъпления и последствия от пътя към успеха" – отбелязва режисьорът. – "Мракът, красотата, ужасът и невинността са на едно място и могат да се преплитат". И макар това да е "доста странно, но също и депресираща част от човека", тъкмо в това преплитане се ражда неговата сила.

Неслучайно обаче имаме нужда от киното, за да осмислим всичко, което ни се случва в живота и да можем някак по-силно да го съпреживеем. "Диригентът" прави точно това – оставя пространство за слушане. И за чуване – дори на онова, което дълго е било в тишината.

Целия разговор на Таня Димова с Ондржей Провазник чуйте в звуйовия файл. Преводът е на Петриела Бачева.