"Артисти за деца" или как театърът изцелява и променя съдби

Документалният филм "Артисти за деца" на режисьорката Елена Панайотова разказва за театралната програма, ръководена от нея в продължение на 15 години, и обхванала повече от 5000 деца и младежи без родители от България и Африка с помощта на над 300 артисти от четири континента.

В момента филмът пътува на национално турне. През 2024 г. програмата "Артисти за деца" е представена с пътуваща фотоизложба, тогава е и премиерата на книгата на Елена Панайотова "Приложен театър: Теория и практики от България до Африка".

Всичко започва в село Широка лъка, където има дом за деца, лишени от родителски грижи. В рубриката "Всичко за образованието" Елена Панайотова разказва:

"Нашият проект започна много отдавна, 2002-2003 година в село Широка лъка, където аз като един млад режисьор бях събрала едни други луди-млади актьори, искахме да правим всякакви авангардни неща, сайт спесифик театър, въобще да изследваме местната памет на селото. И тук пък се срещнахме с един английски бизнесмен, който започваше своя IT бизнес в България. И се оказа, срещайки се там, че има дом за деца… В целия регион имаше едно гнездо от домове за деца, не само изоставени, деца с умствена изостаналост, деца в различни възрасти. Нямах представа къде попадам и така съдбата или в ролята на този бизнесмен ни окуражи и каза: хайде да направим нещо за тези деца. Той пък започваше да купува храна за домовете и каза: тези деца имат нужда от духовна храна.

И така с тази подкрепа и финансиране, много е важно, защото това финансиране беше постоянно и непрекъснато, започнахме да разработваме нещо, което започна от идея, нещо, което много не знаехме как да правим, което се превърна в една програма, ноу хау бих казала. Като по същото време аз живеех между Холандия и България, преподавах в Академия за изкуство в Утрехт, където театър и образование беше една от най-иновативните за времето си специалности, където студенти се обучаваха или да станат професионални "правячи" на театър, така да го кажем, или да станат театрални педагози. И така комбинирайки нещата, започна да се развива един проект, който набъбна неимоверно. И вследствие на покана от друг спонсор, пак от Холандия, бях поканена да разработя тази програма в Кения, където също има много деца сираци…

Започнахме да организираме огромни фестивали, да разработваме програма много близка до една академична програма, да виждаме резултатите. И всъщност шансът беше да работим с деца в неравностойно положение, но бих казала, че програмата, която разработихме, е за деца по принцип, за прилагане на театър при работата с деца и юноши."

Какво представлява моделът?

"В основни линии, понеже това бяха деца, на които им беше трудно да говорят, много бързо някак си усетихме, че най-малките деца зад една кукла, малка импровизирана кукла, посмяват да проговорят, защото директният контакт беше много труден. И така постепенно, водейки се от това как да създадем една подходяща среда за това тези деца да се изразяват и да бъдат спонтанни, да влязат в играта, това беше най-важното, разработихме програма според различните възрасти, в която най-малките минаваха през кукли, след това работа с куклен театър, следващата възраст минаваше през театър на маските - един много уникален метод по системата на Льокок, който много се използва в училището, в академията в Утрехт, тази система е популярна във Великобритания и други държави, след което ползвахме за по-порасналите танци и накрая музика. И всичките тези ателиета се обединяваха в един спектакъл. Разбира се, имаше и тренингови ателиета като йога или бойни изкуства и задължително се работеше с определена приказка от определена култура."

Резултатите от работата на екипа от артисти с децата са впечатляващи, за много от тях това е начало на огромна промяна и развитие, шанс да променят като че ли предначертания си път.

"В България мащабите бяха по-малки, имахме същите резултати. В Африка просто беше "уау", защото работихме с огромни, с много по-големи мащаби, може би пет пъти повече, отколкото в България. И невероятни резултати за това, как деца, които не говорят поради спин, те си изгубват социалните умения и спират да говорят понякога до 3 години, започват и проговарят и възстановяват желанието си за живот и комуникация след работа в нашия проект, специално с театъра на маската. Деца, които подобряват мотивацията си за учене, стават много добри академично, връщат обратно, т.е. целенасочват се и всичко това е само от една системна, постоянна работа чрез театър, който обединява толкова много изкуства и което им дава едно преживяване, което си е вид учене и това натрупване на умения чрез игра и чрез театър, което страхотно ги зареждаше и променяше децата."

Приложният театър изобщо в образованието на деца и младежи

"Темата… тя е актуална по света вече 40 години, малко повече даже, но хубаво, че вече става актуална и тук. Явно времето не беше дошло… Когато ние работихме с тази програма, ние бяхме единствените и това наистина беше уникално. Нямаше образование, т.е. всичко беше емпирично или комбинацията от артисти, които аз комбинирах от Европа и от света, това създаваше друг вид усещане за работата.

А приложният театър, първо той се наричаше "Театрална педагогика", "Театър и образование" в университета, където аз преподавах, и сега вече го наричат приложен театър, защото приложният театър обема всичките тези неща. Това са вид практики, които може би е интересно да се знае, че някъде в 70-те – 80-те години по целия свят артисти започват да извършват такива, да ползват театрални практики, за да хармонизират обществото…Той е театър за образование, театър за развитие, театър за осъзнаване  какво правиш, когато имаш спин. Всякакви форми на театър, в които театърът започва да влиза в общността, за да може да решава проблеми, които обществото, държавата не знае как да реши. Защото се оказва, че артистът е този уникален мост, който може да направи връзка между тези части на обществото и да дава решение."

Практикува ли се театър в образованието и подготвят ли се такива специалисти у нас?

"…Аз мисля, че това е неминуемо да се случи и така вярвам, че следващите няколко години би трябвало да се случи. Това е мой мотив да направя филма и да го споделям с турне, защото то предизвиква много интересни дискусии и най-накрая аз усещам, че като че ли времето, слава богу, е дошло… Актьорите (участвали в програмата) всички те намериха по някакъв свой начин, те развиват вече тази практика, т.е. това, което те натрупаха, безкрайно много опит и това са единствените много добри театрални педагози в страната и всеки един от тях, защото те са от цялата страна, работят под различни форми, някои правят програма театър в училища, други правят специфични лагери за деца, трети отварят театрални школи, в които по подобен принцип отново се работи чрез идеята, че ученето се случва само чрез преживяване. И много млади хора и други колеги, които имат интерес да започнат да работят, но не знаят как и започват отново да налучкват това. Но, мисля, че театърът отдавна е доказал, както и филмът показва, колко е изключително важен, ефективен върху това да се развие една холистична личност от детето, да открие кои са му талантите, каква му е сетивността…"

Националното турне на филма е подкрепено от Националния фонд "Култура". Прожекциите са със свободен достъп. Предстоят в Пазарджик в края на младежкия театрален фестивал "Океан на любовта" на 29 март. На 8 април – в Американския университет в Благоевград. На 1 май – в Русе, в културно пространство "Фабриката". На 2 май – във Варна, на 1 юни – Банско и т.н. Датите на прожекциите и дискусиите с участие на режисьорката и някои от артистите могат да се видят на страницата на "Артисти за деца".

Цялото интервю на Венета Гаврилова с Елена Панайотова чуйте в звуковия файл