Архитектурата като ресурс за памет: архитектурният модернизъм в град Лозница

Арх. Зекие Емин, стипендиант на Мрежата за културни изследвания и носител на наградата "Контрасенсус", учредена на името на проф. Ивайло Дичев, разказа в "Нашият ден" за архитектурния модернизъм в град Лозница – единствения известен пример за цялостен ансамбъл, реализиран почти изцяло с усилията на един-единствен архитект – Стойко Дончев.

Интересът на арх. Емин към град Лозница възниква още в студентските години в катедра "История и теория на архитектурата" в УАСГ по време на курсова задача, свързана с архитектурата на социализма. Вече 6 години тя изследва Лозница от архитектурна, историческа и културологична гледна точка.

Младата архитектка е родом от Разград, затова насочва вниманието си към скритите съкровища в района. Така открива впечатляващия ансамбъл от съхранени социалистически сгради в Лозница. От статия в сп. "Архитектура" арх. Емин разбира, че всички тези сгради са дело на един архитект – Стойко Дончев, който е създал целия градоустройствен план на Лозница през 60-те, когато населеното място е индустриализирано и трансформирано от село в град. Интересно е, че всички обществени сгради в града имат две функции и два входа. Дончев изглежда е разполагал с пълна творческа свобода, когато проектира читалището, новата община, медицинския център, автогарата с кино в Лозница. Цветните витражи и детайлните бетонни решетки, по думите на арх. Емин, говорят за качеството на строеж и естетическите стремежи на архитекта. Периодът не е известен с качествена архитектура и голяма част от строените тогава сгради не остаряват добре, но Лозница е изключение.

В своите проучвания арх. Емин научава историята на града. Османското име на селото е Кубадън и в него съжителстват българи, помаци, етнически турци. Пенчо Кубадински, изтъкнат член на Политбюро от 1966 до 1990 година, е роден в Кубадън и оттам произхожда фамилното му име, но личността му се приема противоречиво в родното му място, по думите на арх. Емин – от една страна, той е герой за Лозница, от друга страна, като идеолог на асимилационните политики и Възродителния процес, оставя след себе си мрачно наследство.

Развитието на Лозница е представително за историческите процеси в България – от превръщането на селото в град, индустриализацията, заселването на работници и периода на разцвет, до демографската криза, свързана със затваряне на предприятия през 90-те, разказва арх. Емин.

Архитектурата е ресурс, зад който се крият изключително интересни истории – възможност за осмисляне на миналото и разговор с различни общности. На 27 март от 18 ч. в Института по етнология и фолклористика арх. Зекие Емин ще разкаже една от тези истории – на град Лозница и неговото архитектурно наследство. Тогава ще бъдат мнаградени новите стипендианти на "Контрасенсус", а публична лекция ще изнесат лауреатките на предходното издание на конкурса за изследователска стипендия. Арх. Зекие Емин ще изнесе лекция на тема "Град, архитектура, личност, идентичност – случаят Лозница", а Росалина Тодорова ще представи "Пространство за себе си и себе си в пространството". 

Чуйте целия разговор на Василена Мирчева със Зекие Емин в звуковия файл! 

Снимки в галерия – Виктория Димитрова, Ива Хасъмска, Георги Мърхов, Зекие Емин