"Ранна зима": Пътуване към границите на тялото и избора

Турският режисьор Йозджан Алпер се завръща на "София филм фест" с "Ранна зима" – филм, който тръгва от конкретна ситуация, за да стигне до въпросите за етиката, морала и вътрешните дилеми, които рядко намират място за размисъл. Историята за сурогатното майчинство е само видимият пласт. Под него се разгръща разказ за войната, за разбирането на принадлежността и за онова вътрешно бездомие, което не зависи от географията.

"Филмът всъщност е за отговорността", казва Алпер. И макар историята да проследява физическото пътуване на героите от Истанбул към грузинската граница, режисьорът настоява, че истинското движение е в обратната посока – навътре към себе си. Зрителите всъщност виждат едно духовно, емоционално пътуване. Път, в който героите се срещат с грешките си, с решенията си и с цената, която плащат за тях.

В центъра е млада жена, принудена от обстоятелствата да стане сурогатна майка – решение, което Алпер разглежда не просто като лична драма, а като симптом на по-широк социален и икономически контекст.

"Една млада жена стига дотам да отдаде под наем тялото си – това е и икономически проблем, свързан с див капитализъм", разясняваа той. Но интересът му не е в правната рамка на въпроса, нито в неговата политическа употреба.

"Не съм юрист или човек, който пише закони. Мен повече ме интересува какво се случва с тази жена, след като роди, какво се случва с детето."

Именно тук "Ранна зима" влиза в най-деликатната си територия – тази на етиката, религията и философията. Какво означава майчинството, когато връзката е прекъсната по договор? Какво остава от тялото, когато то се превърне в средство? И какво се случва с чувството за принадлежност – към другия, към себе си?

Ферат, мъжът от другата страна на това споразумение, също е разкъсван от вътрешни дилеми. На пръв поглед животът му е подреден, но "той не се чувства щастлив, не се чувства на мястото си". Йозджан Алпер дори говори за своеобразна "духовна форма на самоубийство". Срещата между Ферат и Лия е изградена като процес на постепенно разкриване – "като зелка, която се разлиства", както го определя режисьорът. В началото героите са затворени, но слой по слой се показват истинските им вътрешни състояния.

Щастието, смята Алпер, не е централната категория в този свят.

"Щастието не това, което ме вълнува в тази история, спокойствието, вътрешният мир са по-ценни."

Спокойствието обаче се оказва най-трудно постижимо в съвременния контекст, белязан от нарастващи авторитарни нагласи и усещане за глобална несигурност. В такъв свят въпросът за това "какво е изкуството" звучи още по-труден.

Режисьорът дава личен отговор. Малко преди да пристигне в София, в състояние на умора и съмнение, започва да чете книгата на Георги Господинов "Градинарят и смъртта".

"Тогава си казваш – добре че има такива писатели, добре че има такива книги", споделя Йозджан Алпер. Изкуството според него не решава кризите, но създава пространство за утеха и смисъл:

"Понякога това е книга, понякога филм, понякога музика."

Алпер не се интересува от голямата политика като събитие, а от нейното отражение върху човека.

"Интересува ме какво се случва с човека вътре в тези процеси", подчертава той.

Желанието то му е, когато зрителят гледа "Ранна зима", да остане насаме със себе си. Защото в крайна сметка изборът – личният, крехкият, често привиден избор – е онова място, където се срещат тялото, съвестта и свободата.

Защо според турския режисьор хората на изкуството винаги са в "малък разрез" с вижданията на властта и защо най-важното въпреки всичко е човек да продължава да прави това, в което вярва? Защо сме длъжни да подхождаме към света и другите в него със смирение, приемане и поглед навътре към себе си?

Цялото интервю на Таня Димова с Йозджан Алпер може да чуете в звуковия файл. Преводът е на Мюсюмет Сийфидин.

Йозджан Алпер е роден в Хопа през 1975 г. Първият му игрален филм "Есен" е показан на повече от 60 международни филмови фестивала и печели множество награди, сред които наградата за най-добър режисьор на Международния "София филм фест" през 2009 г. Филмът му носи наградата "Европейско откритие на годината" на Европейската филмова академия. По късните му филми "Бъдещето е завинаги" и "Спомените на вятъра" са показани на фестивали като Торонто и Ротердам.